Хулио Кортасар - Игра на дама

Травълър се разнежваше при мисълта, че това „idem“ сигурно доста му е струвало на Сеферино. Беше изключителна проява на благосклонност към читателя. Но вече беше стигнал до същността на проблема и пристъпваше към изброяване на това, което той наричаше „Забележителна цел на образцовото Общество на народите“, т.е.:

1) Да се види (за да не кажем да се фиксира) стойността или стойностите на парите в тяхното международно обращение; 2) да се определят надниците на работниците, заплатите на служителите и т.н.; 3) да се определят ценности в полза на международните отношения (да се определи или фиксира цена на всяка продаваема стока и да се определи стойността или ценността на други неща: колко оръжие за война трябва да има една страна, колко деца трябва да роди съгласно международно споразумение една жена и т.н.); 4) да се определи колко парични единици във вид на пенсия трябва да получава един пенсионер и т.н.; 5) до колко деца подлежи да роди всяка съответна жена в света; 6) за справедливото разпределение в международен мащаб; и т.н.

Защо, задаваше си Травълър този проницателен въпрос, имаше повторение, що се отнася до свободата на утробата и демографията? В 3) се разбираше като ценност, а в 5) — като конкретен въпрос от компетенциите на Обществото. Любопитно нарушение на симетрията, на неумолимата строгост на изброяването, последователно и добре подредено, което може би даваше израз на някакво безпокойство — подозрението, че класическият ред както винаги жертва истината в името на красотата. Но Сеферино се отърсваше от романтизма, в който го подозираше Травълър, и пристъпваше към образцово разпределение:

Знайно е вече, че всяка съответна страна в света разполага със съответните си квадратни километри територия.

И така, ето един пример:

А) Страната, която има, да предположим, 1000 квадратни километра, следва да има 1000 оръдия; страната, която има, да предположим, 5000 квадратни километра, следва да има 5000 оръдия и т.н.

(От това се разбира, че става дума за по 1 оръдие на всеки квадратен километър);

Б) Страната, която има, да предположим, 1000 квадратни километра, следва да има 2000 пушки; страната, която има, да предположим, 5000 квадратни километра, следва да има 10 000 пушки и т.н.

(От това се разбира, че става дума за по 2 пушки на всеки квадратен километър) и т.н.

Този пример се отнася за всички съответни съществуващи страни: Франция има по 2 пушки — за всеки свой километър, Испания idem, Белгия idem, Русия idem, Северна Америка idem, Уругвай idem, Китай idem и т.н.; и също следва да включва всички съществуващи видове оръжие за война: а) танкове; б) картечници; в) ужасяващи бомби, пушки и т.н.

(–139)

„Бритиш Медикъл Джърнъл“ информира за нов вид злополука, която може да се случи на децата. Въпросната злополука се причинява от използването на ципове вместо копчета на дюкяна на панталоните (пише нашият кореспондент по медицинските въпроси).

Опасността се състои в това, че препуциумът може да бъде захванат от ципа. Имало е вече два такива случая. И в двата е трябвало да се прибегне до обрязване, за да бъде освободено детето.

По-вероятно е злополуката да се случи, когато детето отива само в клозета. При опита си да му помогнат родителите могат да усложнят нещата, като дърпат ципа в неправилната посока, тъй като детето не е в състояние да обясни дали злополуката е станала, като е дърпало ципа нагоре или надолу. Ако детето вече е било обрязано, вредата може да е много по-сериозна.

Лекарят предлага да се среже долната част на ципа с клещи или керпеден, така двете му части лесно могат да бъдат разединени. Но трябва да се постави местна упойка, за да се извадят частите, които са се забили в кожата.

(–151)

— Какво ще кажеш да станем членове на националната корпорация на монасите привърженици на молитвата при правене на кръстен знак.

— Ако трябва да се избира между това и включването в националния бюджет…

— Ще имаме страхотни занимания — каза Травълър, докато следеше дишането на Оливейра. — Спомням си ги чудесно: ще трябва да се молим и да правим кръстен знак над хора, предмети и онези толкова загадъчни места, които Сеферино нарича кътчета от местности.

— Това трябва да е едно от тях — каза Оливейра сякаш отдалече. — Едно абсолютно кътче от местност, братче.

— Ще правим кръстен знак и над посевите, както и над женихите, засегнати от съперник.