Хулио Кортасар - Игра на дама

— Призови Сефе — каза гласът на Оливейра от някое кътче от местност. — Би ми било приятно… Приятел, сега като си помисля, се сещам, че Сефе е уругваец.

Травълър не му отговори и погледна влезлия Овехеро, който се наведе, за да премери пулса на histeria matinensis yugulata 378.

— Монаси, които винаги трябва да се възправят срещу всяко духовно зло — каза отчетливо Оливейра.

— Аха — каза Овехеро, за да го окуражи.

(–58)

И докато някой както винаги обяснява нещо, аз, не знам защо, съм в някое кафене, във всички кафенета, в „Елефант & Каел“, в „Дюпон Барбес“, в „Захер“, в „Педроки“, в „Хихон“, в „Греко“, в „Кафе дьо ла Пе“, в кафе „Моцарт“, във „Флориан“, в „Капулад“, в „Ле Дьо Маго“, в бара, от който изнасят столчета на площад „Колеоне“, в кафенето „Данте“ на петдесет метра от гробовете на фамилията Скалиджеро с изгореното сякаш от сълзи лице на света Мария Египетска върху един розов саркофаг, в кафенето срещу остров Джудека със старите обеднели маркизи, които дълго и старателно пият чай с прашасали фалшиви посланици, в „Хандиля“, във „Флокос“, в „Клюни“, в „Ричмонд де Суипача“, в „Ел Олмо“, в „Клозри де Лила“, в „Стефан“ (което е на улица „Маларме“), в „Токио“ (което е в град Чивилкой), в кафене „О шиан ки фюм“, в „Оперн Кафе“, в „Дом“, в „Кафе дю Вийо Пор“, в кафенетата където и да е, където

Харт Крейн dixit 380. Но са и нещо повече, те са неутралната територия на безотечествениците по отношение на собствената им душа, неподвижният център на колелото, откъдето човек може да достигне себе си посред най-неудържимото движение — вижда се как влиза и излиза като маниак, обкръжен от жени или разписки или дисертации по епистемология, и докато разбърква кафето в чашка, която минава от една уста към друга по острието на дните, може безстрастно да се опита да направи ревизия и баланс, еднакво отдалечен от аза, влязъл преди час в кафенето, и от аза, който ще излезе след час. Автосвидетел и автосъдник, ироничен автобиограф между две цигари.

В кафенетата се сещам за сънищата си, едната no man’s land 381привиква другата, сега се сещам за един, всъщност не, спомням си само, че трябва да съм сънувал нещо чудно хубаво и накрая се почувствах като изгонен (или си тръгнах сам, но насила) от съня, който безвъзвратно оставаше зад гърба ми. Не знам дали зад мен даже не се затвори някаква врата, струва ми се, че така беше; фактически настъпваше разделение между вече сънуваното (съвършено, сферично, завършено) и сегашното. Но аз продължавах да спя, това за изгонването и затварящата се врата също го сънувах. Една-единствена и ужасна увереност владееше този миг на преход в самия сън — знанието, че това изгонване неотменно води до пълното забравяне на предшестващото чудо. Предполагам, че усещането за затваряща се врата беше това — фаталната мигновена забрава. Най-удивителното е, дето си спомням също, че съм сънувал как забравям предишния сън и че този сън трябваше да бъде забравен (аз — изгонен от неговата завършена сфера).

Всичко това, мисля си, трябва да има нещо общо с рая. Може би Раят — такъв, какъвто го искат хората, е митопоетическа проекция на хубавите времена от утробата, запазени в несъзнаваното. Внезапно разбирам по-добре страховития жест на Адам на Мазачо. Закрива лице, за да запази видението си, това, което е било негово, в малката, създадена от ръцете му нощ е скрил последния пейзаж от своя рай. И плаче (защото този жест е свързан и с плача), когато осъзнава, че всичко е безполезно, че истинското осъждане е в това, което вече започва да става — забравянето на Рая, тоест волското примирение, евтината и мръсна радост от труда с пот на челото и платения отпуск.

(–61)

Разбира се, помисли си веднага Травълър, само резултатите имаха значение. И все пак защо толкова прагматизъм? Беше несправедлив към Сеферино, при положение че неговата геополитическа система не беше пробвана както много други, също толкова безумни (и следователно многообещаващи, трябваше да се признае). Невъзмутим, Сефе се разполагаше на теоретично ниво и почти веднага се впускаше в друга смазваща демонстрация:

Работническите надници по света:

В съгласие с Обществото на народите ще бъде или трябва да бъде така, че например един френски работник, да кажем ковач, печели дневна надница в размер между 8,00 долара минимална база и 10,00 долара максимална база , тогава един италиански ковач трябва да печели също толкова, между 8,00 и 10,00 долара на ден; и още: ако един италиански ковач печели също толкова, както казахме, между 8,00 и 10,00 долара на ден, тогава един испански ковач също трябва да печели между 8,00 и 10,00 долара на ден; и още: ако един испански ковач печели между 8,00 и 10,00 долара на ден, тогава един руски ковач също трябва да печели между 8,00 и 10,00 долара на ден; и още: ако един руски ковач печели между 8,00 и 10,00 долара на ден, тогава един северноамерикански ковач също трябва да печели между 8,00 и 10,00 долара на ден и т.н.