Пер Вальо - Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай

— Все още имат на разположение четиридесет и пет минути.

Йенсен погледна часовника си.

— Тридесет и пет. Но дори експлозивът да се намери, обезвредяването може да отнеме доста време.

— Ами ако въобще няма бомба?

— Все пак, съветвам ви да опразните сградата.

— Дори ако рискът е минимален?

— Да. Да се надяваме, че заплахата ще остане без последствие, че нищо няма да се случи. Но за съжаление има примери за обратното.

— Къде?

— В историята на криминалистиката.

Йенсен сключи ръце на гърба си, като стъпваше ту на пети, ту на пръсти.

— Това е мнението ми на специалист — заяви решително той.

Издателят го изгледа продължително.

— Колко ще ни струва да промените мнението си?

Йенсен го погледна с недоумение.

Мъжът зад масата се примири.

— Шегувам се, разбира се — поясни той мрачно. Смъкна краката си от облегалката, извъртя стола напред, сложи ръце на масата пред себе си и опря чело върху левия си юмрук. Изправи се с рязко движение.

— Трябва да се посъветваме с братовчед ми — каза той и натисна един клавиш на вътрешния телефон.

Йенсен засече времето. 13.27.

Мъжът с копринената връзка безшумно се беше преместил и сега стоеше съвсем до него. Прошепна:

— С шефа, с най-големия шеф, шефа на целия тръст — ръководителя на концерна.

След като измърмори нещо по телефона, сега издателят слушаше и ги мярна с леден поглед. Натисна нов клавиш, наведе се към микрофона. Заговори бързо и делово:

— Директорът на сградата. Изчислете за колко време ще се евакуират хората в случай на учебна пожарна тревога. Дайте отговор най-късно след три минути. Докладвайте ми по директния ми телефон.

Шефът влезе в стаята. Рус като братовчед си, но около десет години по-възрастен. Лицето му изглеждаше спокойно, красиво и сериозно, раменете му се очертаваха широки, а стойката — подчертано изправена. Носеше кафяв костюм, семпъл и строг. Когато заговори, гласът му прозвуча дълбок и приглушен.

— Тая новата на колко години е? — подхвърли разсеяно с леко кимване към вратата.

— Шестнадесет — отвърна братовчед му.

— Охо!

Директорът бе отстъпил към витрината и без да се е приповдигнал на палци, създаваше такова впечатление.

— Този човек е от полицията — съобщи издателят. — Неговите хора търсят, но не намират нищо. Смята, че трябва да опразним сградата.

Шефът отиде до прозореца и мълчаливо се загледа.

— Вече е пролет — каза той. — Колко е красиво!

В стаята настъпи пълно мълчание. Йенсен погледна часовника си. 13.29.

— Преместете колите ни — промълви шефът, като едва помръдна устни.

Директорът на издателството се втурна към вратата.

— Оставени са съвсем близо до сградата — добави кротко шефът. — Колко е красиво!

Тридесет секунди мълчание.

Нещо забръмча и на вътрешния телефон замига лампа.

— Да — обади се издателят.

— Осемнадесет до двадесет минути, ако се използуват стълбището, отвореният асансьор и бързите автоматични асансьори.

— Всички отдели ли сте взели пред вид?

— Без тридесет и първи.

— А със… специалния отдел?

— Значително по-дълго време.

Гласът в апарата прозвуча по-неуверено.

— Витите стълби са тесни — добави той.

— Знам.

Щракване. Мълчание. 13.31.

Йенсен се приближи до един от прозорците. Далече долу съзря паркинга и широката улица с нейните шест платна, права и безлюдна в момента. Видя, че хората му са я преградили с оранжеви стойки на около четиристотин метра от сградата и че един от тях отклонява движението в страничната пряка. Въпреки разстоянието различи ясно зелените униформи на полицаите и белите наръкавници на регулировчика.

От паркинга изпълзяха две големи черни лимузини. Придвижваха се на юг, последвани от една бяла — по всяка вероятност на директора на издателството.

Той самият отново се бе вмъкнал в стаята и стоеше до стената. Усмивката му издаваше загриженост, главата му клюмаше, приведена сякаш от дълбок размисъл.

— Колко етажа има сградата? — попита Йенсен.

— Тридесет плюс четири подземни — осведоми го издателят. — Обикновено ги смятаме за тридесет.

— Стори ми се, че споменахте за тридесет и първи?

— Така ли? Било е от разсеяност.

— Колко служители имате?

— Тук? В сградата ли?

— Да.

— Четири хиляди и сто в главния корпус. Около две хиляди в страничните крила.

— Значи, общо над шест хиляди?

— Да.

— Настоявам да се евакуират.

Мълчание. Издателят се завъртя на 360° на стола си.