Пер Вальо - Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай

— Разбирам.

— Предполагам, че не са искали да отправят неоснователни подозрения.

— Разбирам.

— Както и да е, нещата са ясни. Няма да го привлекат под отговорност и прекратяват съдебното дирене. Поемат загубата и снизходително прощават. Единственото, което трябва да направите, е да вземете неговите показания. След това можете да приключите случая.

— Разбирам.

— Пред мен са името и адресът на човека, имате ли нещо за писане?

Инспектор Йенсен записа данните на обратната страна на малко бяло картонче.

— Ще бъде най-добре за всички заинтересовани, ако отидете колкото се може по-бързо. Да ликвидираме случая.

— Да.

— Приключете следствието както си му е редът и направете копия. В случай че поискат да се запознаят с разследването.

— Разбирам.

— Йенсен? Нямате основание да унивате. Всичко е съвсем в реда на нещата. Служителите на концерна имаха естествено по-големи възможности да изяснят бързо случая. Познаването на персонала и вътрешните отношения им даде голямо преимущество.

Инспектор Йенсен не възрази нищо. Шефът на полицията дишаше тежко и неравно.

— Има и нещо друго — продължи той.

— Да.

— Обърнах ви внимание още в началото да се насочите изцяло върху разследването на анонимното писмо, нали така?

— Да, така е.

— Това означава също, че не е необходимо или задължително да обръщате внимание на други обстоятелства, възникнали във връзка със следствието. От момента, в който потвърдите и снемете показанията на тоя млад шегобиец, преустановявате делото. След това спокойно можете да забравите всичко. Разбрано?

— Разбрано.

— Мисля, че това е най-благоприятното за всички заинтересовани… и както казах, най-вече за вас и за мен.

— Разбирам.

— Добре. Дочуваме.

Инспектор Йенсен се върна в банята и се дообръсна. После се облече, изпи чаша гореща вода с мед и прочете сутрешния вестник — всичко това, без да бърза.

Макар движението да не беше така натоварено както обикновено, караше с умерена скорост по автострадата и когато паркира пред участъка, часът бе вече девет и половина.

Поседя малко на бюрото, без да погледне рапортите или списъка с адресите. После се свърза с началника на цивилния патрул, повика го и му връчи бялото картонче.

— Искам сведения за въпросното лице. Всичко, до което можете да се доберете. Спешно, е.

Дълго стоя до прозореца и гледа санитарната дружина, която още не бе успяла да довърши дезинфекцирането, когато двама полицаи в зелени униформи довлякоха първия за деня мъртвопиян алкохолик. След известно време позвъни човекът, който преди се занимаваше с разследването в пощата.

— Къде се намирате?

— В централния архив на периодичните издания. — Стигнахте ли до някакви резултати?

— Не още. Да продължавам ли?

— Да — нареди инспектор Йенсен.

Началникът на цивилния патрул се върна цял час по-късно.

— Е?

— Двадесет и шест годишен. Син на известен бизнесмен. Семейството минава за богато. Работи от време на време като журналист в седмичните списания. Добро образование. Неженен. Считат го за протеже на шефовете, очевидно благодарение на семейните връзки. Характер…

Полицаят смръщи чело и се вгледа в листа, като че му беше трудно да разчете собствения си почерк.

— Лабилен, спонтанен, обаятелен, с чувство за хумор. Склонен към драстични шеги. Неуравновесен, не дотам благонадежден, бързо се уморява. Седем пъти прибиран за пиянство, два пъти в клиника за лечение на алкохолици.

— Някакъв неудачник — не се сдържа началникът на цивилния патрул.

— Достатъчно — прекъсна го инспектор Йенсен.

В дванадесет и половина нареди да му донесат обяд от бюфета: две рохко сварени яйца, чаша чай и три пшеничени сухара.

Щом се нахрани, стана, сложи си шапката и палтото, слезе при колата и подкара на юг.

Откри посочения адрес, втория етаж в обикновен блок с апартаменти под наем, но никои не се отзова на позвъняването му. Вслуша се и му се стори, че долавя отвътре неясна музика. Почака минута-две и натисна бравата. Вратата се отвори и той влезе.

Стандартен апартамент с вестибюл, кухня и две стаи. Стените в първата стая бяха голи, а прозорците — без пердета. Насред стаята стоеше дървен стол, а на пода встрани от него се търкаляше празна бутилка от коняк. На стола седеше гол мъж и свиреше на китара.

Обърна глава и погледна влезлия, но не спря да свири и не каза нищо.

Инспектор Йенсен влезе в другата стая. Там също нямаше мебели, нито килими или пердета, но на пода се търкаляха няколко бутилки и купчина дрехи. На един дюшек в ъгъла спеше жена, омотана в чаршафи и одеяла, заровила глава във възглавницата. Едната й ръка провиснала на пода, близо до нея имаше цигари, кафява платнена торба и пепелник.