Пер Вальо - Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай

Измъкна няколко чекмеджета, но не попадна на нищо интересно. В едно от тях видя отварян и пак залепен със скоч кафяв плик с надпис „Лично“. Вътре намери цветни снимки и листче с печатан текст:

„Международната фотографска служба към Издателството предлага! Специално намаление само за ръководители.“ Заснети бяха голи жени с големи щръкнали гърди и избръснати полови органи.

Инспектор Йенсен внимателно залепи плика и го сложи обратно на мястото му. Не съществуваше закон, който да забранява подобни фотографии, но след периода на бурен разцвет до преди няколко години, по неизвестни причини порнографската продукция почти изчезна от пазара. Недостатъчното търсене се свързваше в някои среди с бързо спадащата раждаемост.

Йенсен повдигна подложката на бюрото и откри вътрешен циркуляр от директора на издателството. Той гласеше:

„Репортажът за сватбата на принцесата и председателя на централните профсъюзи, състояла се в кралския дворец, е под всякаква критика. Много от изтъкнатите, приближени на Издателството личности са едва споменати. Забележката, че братът на младоженеца е бил на младини ревностен републиканец, е направо възмутителна, както и «хумористичното» вметване, че е възможно председателят на централните профсъюзи да стане крал. Освен това, като професионалист, възразявам срещу бездарното стилово оформяне на репортажа. Да не говорим за дописката в брой осми — не трябваше да се помества. Твърдението, че броят на самоубийствата в нашата страна е намалял, може да доведе до обезпокоителното недоразумение, че по-рано в нашето общество на единомислие и сговор са ставали прекалено много самоубийства. Необходимо ли е да изтъквам, че тиражът все още не нараства съобразно замислите на ръководството?“

Според забележката в полето копия от писмото са били разпратени до всички по-високопоставени шефове.

Когато инспектор Йенсен отново излезе в коридора, стори му се, че през една от затворените врати долита слабо хриптене.

Извади универсалния ключ, отвори и влезе. Лампите бяха загасени, но на слабото отражение от осветлението на сградата инспекторът видя човек, свит на стола зад бюрото. Затвори вратата и светна — стая от познатия тип с бетонни стени и хромирана рамка на прозореца. Въздухът, тежък и душен, вонеше на алкохол, цигарен дим и повръщано.

Мъжът в креслото трябва да беше някъде около петдесетте. Едър и леко пълен, със сако, бяла риза, връзка, обувки и чорапи. Панталоните му лежаха прострени върху бюрото — явно бе опитвал да ги почисти, долните гащи висяха на радиатора. Брадичката отпусната на гърдите, лицето — зачервено. На бюрото имаше пластмасова чашка и почти празна бутилка алкохол, а между краката му — алуминиево кошче за отпадъци.

Мъжът се стресна от ярката бяла светлина и го погледна втренчено със сини, кървясали очи.

— Журналистиката е мъртва — каза той. — Аз съм мъртъв. Всичко е мъртво.

Слепешком затърси бутилката по бюрото.

— Седя тук… и се занимавам с тия проклети буламачи… Командван и хокан от невежества и неграмотни. Аз! Година след година.

Напипа бутилката и наля последните няколко капки.

— Най-големите буламачи на света — продължи той. — Триста и петдесет хиляди порции седмично. Попара от лъжи, гарантирано безвкусна. Година след година.

Целият трепереше и трябваше да стисне чашата с две ръце, за да я приближи до устата си.

— Но сега вече край.

Взе от масата някакво писмо и го размаха.

— Прочетете това тук. Обърнете внимание на последното изречение.

Инспектор Йенсен взе листа. Съобщения от главния редактор:

„Репортажът ти за сватбата в двореца е некомпетентен, лошо написан и пълен с грешки. Дописката за самоубийствата в брой осми е скандална. Принуден съм да докладвам на най-високо място“.

— Естествено, той сам прочете всичко, преди да отиде за набор. Както и проклетата дописка. Но за това нищо не казва. Нещастникът трепери за собствената си кожа.

Мъжът погледна Йенсен с новопробуден интерес.

— А вие кой сте? Някой нов директор? Добре ще се чувствуваш, момчето ми. Тук главни редактори са наконтени селски ратаи — направо от някое торище. И, разбира се, бивши селски повлекани, от които някой е имал късмета да се отърве.

Йенсен извади синия пропуск. Мъжът на стола не го и погледна. Каза:

— Журналист съм от тридесет години. Пред очите ми се извърши това духовно разложение. Задушаването на интелектуалното. Най-бавното изтезание на света. Някога имах амбиции. Това беше грешка. Продължавам да имам амбиции — по малко, съвсем по мъничко. Това също е грешка. Аз мога да пиша. Това е грешка. Затова ме мразят. Но такива като мен ще им трябват още известно време. Докато някой не изобрети машина, която да пише проклетите им мръсотии. Ненавиждат ме, защото не съм безпогрешна машина с ръчки и копчета, която да фабрикува гнусните им лъжи, шест страници в час — без печатни грешки, поправки и собствени мисли. А сега съм пиян. Ура, ура, ура!