Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Дълбоко се замислих върху принципа, който току-що бях чул. Може би склонността към отлагане не беше мой недостатък. Може би просто животът ми беше станал прекалено сложен.

Джулиан усети тревогата ми.

— Йоги Раман ми каза, че хората, които са господари на времето си, водят прост живот. Природата не ни е пригодила за този забързан, безумен темп. Йоги Раман дълбоко вярваше, че трайното щастие може да се постигне само от хора, които са ефективни и поставят пред себе си определени цели, но в същото време казваше, че не можеш да живееш живот, изпълнен с постижение и принос за другите, ако жертваш вътрешното си спокойствие. Тази страна от философията на Йоги Раман ми се стори най-интересна. Тя ми позволи да бъда едновременно продуктивен и да осъществя духовните си стремежи.

Обзе ме желание да бъда още по-откровен с Джулиан и затова отговорих:

— Винаги си бил честен и прям с мен, затова и аз ще бъда такъв с теб. Не искам да се отказвам от адвокатската практика, от къщата и от колата си, за да бъда по-щастлив и по-удовлетворен. Обичам моите играчки и материалните неща, които съм придобил. Те са наградата ми за дългите часове работа в продължение на толкова много години. Но усещам вътрешна празнота — наистина. Вече ти разказах за какво мечтаех като студент по право. Можех да направя много повече от живота си. Знаеш, че съм на почти четирийсет години и никога не съм виждал Големия каньон и Айфеловата кула. Никога не съм бродил в пустинята и никога не съм карал кану в спокойно езеро през прекрасен летен ден. Нито веднъж не съм събул чорапите и обувките си, за да тръгна бос през парка и да слушам детския смях и кучешкия лай. Дори не си спомням кога за последен път съм излязъл да се разходя по току-що навалялия сняг, просто за да чуя как скърца под краката ми и да му се порадвам.

— Тогава опрости живота си — посъветва ме съчувствено Джулиан. — Приложи древния ритуал на простотата към всички страни на твоя свят. Ако го направиш, непременно ще имаш повече време, за да се радваш на тези прекрасни чудеса. Едно от най-трагичните неща, които човек може да направи, е да отлага живота. Повечето хора мечтаят за някаква магическа розова градина на хоризонта, вместо да се наслаждават на градината в собствения си заден двор. Каква трагедия!

— Някакви препоръки?

— Това ще оставя на твоето собствено въображение. Вече споделих с теб много стратегии, които научих от мъдреците. С тях ще постигнеш чудеса, ако имаш смелостта да ги приложиш. О, това ми припомня нещо друго, което правя, за да съм сигурен, че животът ми си остава спокоен и прост.

— Какво е то?

— Обичам следобед да дремвам за малко. Установявам, че това ме поддържа енергичен, свеж и млад. Сигурно имам нужда от козметичен сън, за да поддържам красотата си — засмя се Джулиан.

— Красотата никога не е била сред силните ти качества.

— Но чувството за хумор винаги е било сред твоите силни качества и това много ми харесва в теб. Никога не забравяй силата на смеха. Също като музиката, той е прекрасно тонизиращо средство срещу напрежението и трудностите в живота. За смеха Йоги Раман казва: „Смехът отваря сърцето и успокоява душата. Човек никога не трябва да приема живота толкова сериозно, че да забрави да се посмее на себе си“.

Джулиан завърши темата за времето с един последен съвет:

— Може би най-важно от всичко, Джон, е да престанеш да се държиш така, сякаш ще живееш още петстотин години. Когато Дивея ми подари малкия пясъчен часовник, тя ми даде и някои съвети, които никога няма да забравя.

— Какво ти каза?

— Каза ми, че най-подходящият момент да посадя дърво е бил преди четирийсет години. Вторият най-подходящ момент е днес. Не прахосвай дори минута от деня си. Изгради в себе си манталитета на смъртното легло.

— Моля? — казах аз, изненадан, че Джулиан употребява такъв израз. — Какъв е този „манталитет на смъртното легло“?

— Това е нов начин да разглеждаш живота си, ако щеш една парадигма, която ти дава повече сила и ти припомня, че е възможно днес да бъде последният ти ден, затова трябва да го изживееш най-пълно.

— Ако питаш мен, звучи малко мрачно. Кара ме да мисля за смъртта.

— Всъщност това е философия за живота. Когато възприемеш манталитета на смъртното легло, ще живееш всеки ден така, сякаш ти е последен. Представи си как всяка сутрин се събуждаш и си задаваш един прост въпрос: „Какво бих направил, ако днес е последният ми ден?“ После си помисли как би се държал към семейството и колегите си и дори към непознати хора. Помисли си колко продуктивен ще бъдеш и какво вълнение ще изпитваш, ако изживяваш всеки миг максимално. Въпросът за смъртното легло сам по себе си притежава силата да промени живота ти. Той ще ти даде енергия и ще внесе нов вкус и нов дух във всичко, което правиш. Ще се насочиш към всички онези важни неща, които си отлагал и ще престанеш да пилееш времето си за дреболиите, заради които си затънал в тресавището на кризата и хаоса…