Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

— Да. Голият триметров четиристотин и петдесет килограмов борец по сумо с розово стоманено въже около слабините настъпва блестящ златен хронометър, който някой е оставил в красивата градина, подхлъзва се и пада — припомни ми Джулиан.

— Незабравима картина — отвърнах аз с широка усмивка.

Вече разбирах, че мистичната притча на Йоги Раман не е нищо друго, освен поредица лесно запомнящи се символи, подредени по такъв начин, че мъдрецът да предаде на Джулиан основните елементи на древната философия за просветлен живот.

Споделих откритието си с Джулиан.

— Аха, шестото чувство на адвоката! Напълно прав си. Отначало методите на моя мъдър учител ми се виждаха странни и се мъчех да разбера смисъла на притчата, точно както ти се чудеше за какво става дума, когато ти я разказах за пръв път. Но трябва да ти кажа, Джон, че седемте елемента в приказката, като почнеш от градината и голия борец по сумо и стигнеш до жълтите рози и пътечката, обсипана с диаманти — за нея ще научиш след малко — са мощно средство да запомниш мъдростта, която ми беше разкрита в Шивана. Градината ми служи да се фокусирам върху вдъхновяващи мисли, фарът ми напомня, че целта на живота е живот с цел, борецът по сумо непрекъснато ме насочва да изследвам самия себе си, а розовото стоманено въже ме свързва с чудесата на волята. Не минава ден, без да си спомня тази притча и да размишлявам върху принципите, на които ме научи Йоги Раман.

— А какво по-точно символизира блестящият златен хронометър?

— Той е символ на най-важното, което притежаваме — времето.

— Къде остават позитивното мислене, постигането на цели и себевладеенето?

— Без времето те не означават нищо. Около шест месеца след като прекрасното горско убежище в Шивана стана мой дом, в колибата от рози, където учех, влезе една жена от комуната — Дивея. Беше изумително красива и имаше гарвановочерна коса, която се спускаше до кръста й. С много нежен и приятен глас тя ми каза, че е най-младата сред мъдреците, които живеят в това тайно планинско селище. Каза ми още, че идва при мен по инструкции от Йоги Раман, който споделил с нея, че никога не е имал по-добър ученик от мен.

„Може би всички страдания, които си преживял в предишния си живот, са причината да приемеш нашата мъдрост с толкова отворено сърце — каза ми тя. — Аз съм най-младата в нашата комуна и на мен се падна да ти донеса един подарък. Той е от всички нас и ти го поднасяме в знак на уважението си към теб като човек, който е изминал толкова дълъг път, за да научи нашите обичаи. Ти в нито един момент не каза нищо лошо за нас, нито се присмя на традициите ни. Ето защо, макар вече да си взел решение да си тръгнеш след няколко седмици, ние те смятаме за един от нас. Никой външен човек никога не е получавал това, което ще ти дам сега“.

— Какво ти подари? — попитах нетърпеливо.

— Дивея извади нещо от домашнотъканата си памучна торба и ми го подаде. Под опаковката от ароматизирана хартия се криеше нещо, което най-малко от всичко бях очаквал да видя точно на това място. Миниатюрен пясъчен часовник, монтиран в парченце сандалово дърво. Дивея забеляза изражението ми и веднага ми обясни, че всеки от мъдреците като дете е получил такъв пясъчен часовник. „Въпреки че не притежаваме нищо и водим чист и скромен живот, ние зачитаме времето и следим как минава. Тези малки пясъчни часовници служат да ни напомнят всеки ден за нашата смъртност и за това колко е важно да живееш пълноценно и продуктивно, напредвайки по пътя към своите цели“.

— И тези монаси в най-високите части на Хималаите отчитаха времето?

— Те до един разбираха значението на времето. Всички притежаваха нещо, което мога да нарека само „усет за време“. Научих, че времето изтича през пръстите ми като пясък и никога не се връща назад. Онези, които го използват мъдро от ранна възраст, са възнаградени с богат, продуктивен и щастлив живот. Други, които никога не разбират принципа, че „овладяването на времето е овладяване на живота“, не осъществяват огромния си човешки потенциал. Времето по-силно от всичко друго премахва всякакви социални различия. Независимо дали сме привилегировани или онеправдани, дали живеем в Тексас или Токио, на всички са ни отредени дни от само двайсет и четири часа. Разликата между онези, които са изградили изключителен живот, и всички останали, е начинът, по който използват това време.

— Веднъж баща ми каза, че най-заетите хора винаги имат свободно време. Какво мислиш за това?