Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

— Не, не мисля.

— Точно така. Затова сигурно ще се съгласиш, че има определен брой дейности, които са по-важни от всичко друго.

— Имаш предвид времето, което използвам, за да подобря правната си подготовка, времето за обогатяване на връзките ми с клиентите или времето, което влагам, за да бъда по-ефективен адвокат?

— Да, и времето, прекарано в подхранване на връзката ти с Джени и децата, времето, прекарано в общуване с природата, времето да отдадеш благодарност за всичко, което съдбата така щедро ти е дала. Времето, прекарано в обновяване на ума, на тялото и на духа. Това е само малка част от високоефективните дейности, необходими да изградиш живота, който заслужаваш. Насочи цялото си време към дейностите, които имат значение. Просветлените хора следват приоритетите си. Това е тайната на овладяването на времето.

— Смайваш ме, Джулиан! Йоги Раман ли те научи на всичко това?

— Станах ученик на живота, Джон. Йоги Раман несъмнено беше прекрасен и вдъхновен учител и по тази причина никога няма да го забравя. Но всички уроци, които съм научил от различните си преживявания, сега дойдоха на мястото си като парчета от голям пъзел и ми показват пътя към един по-добър живот.

Джулиан замълча и после добави:

— Надявам се, че ще се поучиш от старите ми грешки. Някои хора са способни да извличат поуки от чуждите грешки. Това са умните хора. Други смятат, че могат да извлекат истински уроци само от личен опит. Такива хора понасят ненужни болки и страдания през целия си живот.

Като адвокат бях ходил на много семинари за управление на времето, но никъде не бях чул философията за овладяване на времето, която Джулиан сега споделяше с мен. Управлението на времето не беше нещо, което трябва да помня единствено в офиса и да забравя в края на работното време. То беше холистична система, която можеше да направи всички области от живота ми по-балансирани и приятни, ако я приложех правилно. Научих, че като планирам дните си и отделям достатъчно време, за да балансирам начина, по който го използвам, ще бъда не само много по-продуктивен, но и по-щастлив.

— Значи животът е нещо като тлъсто парче бекон — казах аз. — За да станеш господар на времето си, трябва да отделиш месото от тлъстината.

— Много добре. Започваш да схващаш. И макар вегетарианската ми страна да протестира срещу такова сравнение, то ми харесва, защото е много точно. Когато прекарваш времето си и фокусираш скъпоценната си умствена енергия върху месото, нямаш време за губене с тлъстината. Точно в този момент животът ти преминава от сферата на обикновеното в изключителния свят на необикновеното. Точно тогава започват да се случват различни неща и вратите към храма на просветлението се отварят широко пред теб.

Така стигаме до още едно важно нещо. Не позволявай на другите да крадат от времето ти. Бъди нащрек за крадците на време. Това са хората, които винаги се обаждат по телефона точно когато си приспал децата и си се настанил в любимото си кресло, за да прочетеш най-после този интересен роман, за който си слушал толкова много. Това са хората, които притежават способността да минават случайно покрай офиса ти, точно когато през някой напрегнат ден си намерил няколко минути, за да си отдъхнеш и да събереш мислите си. Звучи ли ти познато?

— Както обикновено, Джулиан, уцели в десетката! И винаги от излишна любезност не им казвам да си тръгнат и не им затварям вратата.

— Трябва да си безмилостен, когато става дума за твоето време. Научи се да казваш „не“. Ако имаш куража да казваш „не“ на дребните неща в живота, ще придобиеш силата да казваш „да“ на големите неща. Затваряй вратата на офиса си, когато са ти нужни няколко часа, за да поработиш върху важно дело. Помни какво ти казах. Недей да вдигаш телефона при всяко позвъняване. Той е там за твое удобство, а не за удобството на другите. Колкото и да е парадоксално, хората ще те уважават повече, когато видят, че си човек, който цени времето си. Те ще разберат, че времето ти е скъпоценно и ще се съобразяват с теб.

— А какво ще кажеш за отлагането? Прекалено често отлагам нещата, които не обичам да правя и вместо това изведнъж се улавям, че се ровя в боклучеста поща или прелиствам юридически списания. Може би просто убивам време?

— Да убиваш време е много точна метафора. Наистина в човешката природа е залегнало да правим нещата, които са ни приятни, и да избягваме онези, които са ни неприятни. Но както вече ти казах, най-продуктивните хора в света са създали навика да вършат нещата, които по-малко продуктивните не обичат да вършат, макар тези неща понякога да са неприятни и за тях.