Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Джулиан ме изгледа изпитателно и добави:

— Стреми се да вършиш повече и да живееш повече. Използвай енергията си, за да разшириш мечтите си. Да, да разшириш мечтите си. Недей да приемаш един посредствен живот, когато в крепостта на ума си разполагаш с такива безкрайни възможности. Имай смелостта да постигнеш собственото си величие. То е твое право по рождение!

— Силни думи.

— Има още. Ето едно просто средство, с което да развалиш магията на отчаянието, от която страдат толкова много хора.

— Чашата ми все още е празна — казах тихо аз.

— Действай така, сякаш неуспехът е невъзможен, а успехът ти — сигурен. Заличи всяка мисъл за възможността да не постигнеш целите си, били те материални или духовни. Бъди храбър и не ограничавай полета на въображението си. Никога не ставай пленник на миналото. Бъди архитект на собственото си бъдеще. И ще станеш съвсем друг човек.

Утрото настъпваше и градът започваше да се пробужда. В моя неостаряващ приятел едва сега проличаха първите признаци на умора, след като цяла нощ беше обучавал прилежния си ученик. Бях изумен от издръжливостта, безграничната енергия и неудържимия ентусиазъм на Джулиан. Той не само изповядваше, но и непоколебимо прилагаше тази философия в живота си.

— Вече стигаме към края на магическата притча на Йоги Раман и скоро ще трябва да си тръгна — каза тихо той. — Имам много работа и трябва да се видя с още много хора.

— Ще се обадиш ли на бившите си съдружници, за да им кажеш, че си се върнал? — попитах, защото не можех да сдържам любопитството си.

— Едва ли — отговори Джулиан. — Аз съм съвсем различен от онзи Джулиан Мантъл, когото познават. Не мисля по същия начин, не нося същите дрехи, не върша същите неща. Сега съм коренно променен човек. Те няма да ме познаят.

— Ти наистина си нов човек — съгласих се аз и вътрешно се усмихнах, като си представих как този загадъчен монах, облечен в традиционна шиванска роба, се качва в страхотното червено ферари от предишния си живот.

— Вероятно е по-точно да се каже „ново същество“.

— Не виждам разликата — признах си аз.

— Има една древна индийска поговорка, която гласи: „Ние не сме човешки същества с духовно преживяване. Ние сме духовни същества с човешко преживяване“.

Сега разбирам каква е ролята ми във Вселената. Виждам кой съм аз. Вече не съм в света. Светът е в мен.

— Ще ми се наложи да поразмишлявам известно време върху тези думи — казах съвсем искрено, защото не схващах напълно за какво говори Джулиан.

— Добре. Разбирам, приятелю. Ще дойде време, когато ще ти стане ясно какво казвам. Ако следваш принципите, които ти разкрих и прилагаш техниките, които ти описах, със сигурност ще напреднеш по пътя към просветлението. Постепенно ще овладееш изкуството да управляваш сам себе си. Ще видиш живота си такъв, какъвто наистина е: светла точица върху платното на вечността. И постепенно ще разбереш ясно кой си и каква е крайната цел на твоя живот.

— И каква е тя?

— Да служиш, разбира се. Колкото и голяма къща да имаш и колкото и скъпа кола да караш, единственото, което можеш да вземеш със себе си в края на живота си, е съвестта ти. Вслушвай се в нея. Нека тя да те води. Тя знае кое е правилно. Тя ще ти каже, че призванието ти в живота в крайна сметка е да служиш безкористно на другите по един или друг начин. Това научих в моята лична одисея. А сега трябва да се видя с много други хора, за да им служа и да ги лекувам. Мисията ми е да предам древната мъдрост на мъдреците от Шивана на всички онези, които се нуждаят от нея. Това е моята цел.

Духът на Джулиан гореше с огъня на познанието — това беше очевидно дори за непросветлен човек като мен. Той беше изпълнен с толкова страст, толкова вяра и толкова плам за нещата, които говореше, че тези чувства се отразяваха и върху физическата му външност. Преобразяването му от болен стар адвокат в изпълнен с жизненост млад Адонис не се дължеше само на проста промяна в храненето и ежедневна доза физически упражнения. Не, Джулиан беше намерил в онези величествени планини далече по-силна панацея. Той беше открил тайната, която хората търсят от векове. Тя беше нещо повече от тайната на младостта, самореализацията и дори щастието. Джулиан беше открил тайната на аза.

СИМВОЛ

ДОБРОДЕТЕЛ

Уважавай времето си.

Времето е най-ценното ти притежание и е невъзстановимо.

МЪДРОСТ