Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

От този ден нататък децата и великанът играели заедно в прекрасната градина. Но храброто момченце, което той обикнал най-много от всички, повече не се върнало. Минало време, великанът се разболял и силите го напуснали. Децата продължавали да играят в градината, но великанът вече не можел да играе с тях. През тези безметежни дни той най-много от всичко си мислел за момченцето.

Един ден в средата на особено люта зима, великанът погледнал през прозореца и видял наистина вълшебна гледка: макар цялата градина да била покрита със сняг, точно в средата се издигал прекрасен розов храст, отрупан с ослепително красиви цветове. До розите стояло момченцето, което великанът толкова обичал. То се усмихвало мило. Великанът затанцувал от радост и се втурнал навън да прегърне детето. «Къде беше през всички тези години, малки приятелю? Ужасно ми липсваше».

Детето помълчало замислено и после казало: «Преди много години ти ме вдигна през стената, за да вляза във вълшебната ти градина. Сега съм дошъл, за да те заведа в моята».

По-късно същия ден децата дошли на гости на великана и го намерили да лежи безжизнен на земята, а тялото му от глава до пети било покрито с хиляди красиви рози.“

Винаги бъди смел, Джон, като това момченце. Не се предавай и следвай мечтите си. Те ще те отведат при съдбата ти. Следвай съдбата си и тя ще те отведе сред чудесата на Вселената. И винаги следвай чудесата на Вселената, защото те ще те отведат в прекрасна градина, пълна с рози.

Погледнах към Джулиан, за да му кажа колко дълбоко ме е развълнувала приказката, и видях нещо, което ме изуми: този твърд като камък съдебен гладиатор, който беше прекарал по-голямата част от живота си да защитава богатите и известните, плачеше.

СИМВОЛ

ДОБРОДЕТЕЛ

Практикувай кайдзен.

МЪДРОСТ

Себевладеенето е ДНК-то на овладяването на живота.

Успехът във външния свят започва от успеха във вътрешния.

Просветлението се постига с упорито култивиране на ума, тялото и душата.

ТЕХНИКИ

Върши нещата, от които се страхуваш.

10-те древни ритуала за лъчезарен живот.

ДУМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОМНИШ

Вселената помага на храбрите. Когато решиш твърдо да издигнеш живота си до най-високото му ниво, силата на душата ти ще те отведе на вълшебно място с великолепни богатства.

Джулиан продължи да използва мистичната притча на Йоги Раман като крайъгълен камък за мъдростта, която споделяше с мен. Вече научих, че моят ум прилича на градина и е хранилище на сила и възможности. Чрез фара като символ разбрах първостепенното значение на мисията в живота и колко важно е да си поставяш цели. Чрез примера с триметровия четиристотин и петдесет килограмов борец по сумо получих представа за вечните идеи на кайдзен и огромната полза от себевладеенето. Но все още не знаех, че най-хубавото предстои.

— Сигурно си спомняш, че нашият приятел, борецът по сумо, беше чисто гол.

— Като се изключи розовото стоманено въже около слабините му — вметнах смело аз.

— Точно така — похвали ме Джулиан. — Целта на розовото стоманено въже е да ти напомня за силата на контрола и дисциплината при изграждането на по-богат, по-щастлив и по-просветлен живот. Моите учители в Шивана несъмнено бяха най-здравите, най-доволните и най-спокойните хора, които съм виждал. Освен това те бяха и най-дисциплинираните. Мъдреците ме научиха, че способността за самодисциплина е като стоманено въже. Вглеждал ли си се някога как всъщност е направено стоманеното въже, Джон?

— Признавам, че устройството на стоманеното въже никога не е било високо в списъка на приоритетите ми — казах аз и се усмихнах.

— Е, някой път се вгледай. Ще видиш, че то се състои от много тънки нишки, усукани една около друга. Всяка поотделно е слаба и се къса лесно. Но взети заедно те създават нещо много по-силно от съставните му части и въжето става по-яко от желязо. Самоконтролът и силата на волята са нещо подобно. Изграждането на желязна воля изисква да извършваш дребни действия, с цел да развиваш способността за лична дисциплина. Ако правиш това редовно, дребните действия се натрупват и накрая ще ти донесат огромна вътрешна сила. Може би една стара африканска поговорка най-добре сумира това: „Ако събереш много паяжини в едно, ще вържеш с тях и лъв“.