Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

— Какво трябва да правя, за да изградя характера си?

— Всичко, с което развиваш добродетелите си. Преди да ме попиташ какво означава „добродетел“, нека да изясня тази идея. Мъдреците от Хималаите твърдо вярваха, че добродетелният живот е смислен живот. Ето защо подчиняваха всичките си действия на няколко вечни принципа.

— Но ако не се лъжа, ти каза, че мъдреците подчиняват целия си живот на целта си.

— Да, това е точно така. Но целта на живота им включваше да живеят по начин, съгласуван с принципите, които предците им в продължение на хиляди години толкова са тачили.

— Какви са тези принципи, Джулиан? — попитах аз.

— Накратко, те са: трудолюбие състрадание, скромност, търпение, честност и смелост. Когато всичките ти действия са съгласувани и съответстват на тези принципи, ще изпиташ дълбоко чувство на вътрешна хармония и спокойствие. Ако живееш по този начин, неизбежно ще постигнеш духовен успех.

Защото ще постъпваш правилно. Ще действаш по начин, който съответства на законите на природата и законите на Вселената. В този момент ще започнеш да черпиш енергия от друго измерение, наречи го висша сила, ако щеш. Това е и моментът, когато животът ти ще премине от сферата на обикновеното към сферата на необикновеното и ще започнеш да усещаш светостта на съществуването си. Първата стъпка към просветление за цял живот.

— Вкусил ли си това преживяване? — попитах аз.

— Да. Сигурен съм, че и ти ще го вкусиш. Върши правилните неща. Действай по начин, който съответства на истинския ти характер. Постъпвай почтено. Нека сърцето те ръководи. Останалото само ще се подреди. Както знаеш, никога не си сам — отговори Джулиан.

— Какво имаш предвид?

— Може би ще ти обясня някой друг път. Засега помни, че трябва да вършиш всеки ден дребните неща за изграждане на характера си. Както казва Емерсон: „Характерът е по-висш от интелекта. Голямата душа проявява еднаква сила в живота и в мислите си“.

Изграждаш характера си, като действаш в съответствие с принципите, които изредих. Ако не успееш, истинското щастие винаги ще ти убягва.

— А какъв е последният ритуал?

— Ритуалът на Простотата, който е най-важен от всички. Този ритуал изисква да водиш скромен живот. Както ми каза Йоги Раман: „Никога недей да живееш, затънал в незначителните неща. Съсредоточи се само върху приоритетите си, върху онези действия, които имат истински смисъл. Наградата ти ще бъде безметежен и изключително спокоен живот. Това ти обещавам“. Оказа се прав. В момента, в който започнах да отделям житото от плявата, животът ми се изпълни с хармония. Престанах да живея с трескавия ритъм, на който бях свикнал. Престанах да живея в окото на урагана. Заживях с по-бавен темп и сега винаги намирам време да помириша розите, за които толкова много говорихме.

— Какво по-точно направи, за да опростиш живота си?

— Престанах да нося скъпи дрехи, преборих се с пристрастяването си да чета шест вестника на ден, престанах да изпитвам нужда да съм на разположение на всички през цялото време, станах вегетарианец и започнах да ям по-малко. Общо взето намалих потребностите си. Ако не намалиш потребностите си, Джон, винаги ще се чувстваш неудовлетворен. Винаги ще си като онзи играч в Лас Вегас, който остава до рулетката „само за още едно залагане“ с надежда, че ще се падне щастливото му число. Винаги ще искаш повече, отколкото имаш. Как би могъл изобщо да постигнеш щастие?

— Но ти преди малко каза, че щастието идва с постиженията. Сега ми казваш да намаля потребностите си и да се задоволявам с по-малко. Това не е ли парадокс?

— Отличен аргумент, Джон. Направо блестящ. Може да ти изглежда противоречие, но не е. Щастието за цял живот идва от стремежа да осъществиш мечтите си. Живееш най-добре, когато се движиш напред. Важното е да не позволиш щастието ти да зависи от това дали ще намериш някакво несъществуващо съкровище на края на света. Например, макар да бях неколкократен милионер, аз си казвах, че за мен успехът означава да имам триста милиона долара в банковата си сметка. Това беше рецепта за нещастие.

— Триста милиона? — попитах изумено.

— Триста милиона. Така че, колкото и да имах, все не ми стигаше. Винаги се чувствах нещастен. Това беше чисто и просто алчност. Сега мога спокойно да го призная. Също като в приказката за цар Мидас. Сигурен съм, че я знаеш.

— Естествено. Онзи, който толкова обичал златото, че се помолил всичко, което докосне, да се превръща в злато. Желанието му било изпълнено и той много се зарадвал. Поне докато осъзнал, че не може да яде, защото храната му се превръща в злато, и тъй нататък.