— Точно така. Също като него, и аз мислех единствено за пари, и аз бях толкова обладан от мисълта за парите, че не можех да се наслаждавам на всичко, което имах. Знаеш ли, че накрая дойде момент, когато не можех да ям друго, освен хляб и да пия друго, освен вода — каза Джулиан, замълча и се замисли.
— Сериозно ли говориш? Все си мислех, че се храниш в най-скъпите ресторанти с всички онези знаменитости, които ти бяха приятели.
— Така беше в началото. Малко хора го знаеха, но с този неуравновесен начин на живот си навлякох кървяща язва. Не можех да изям дори един хотдог, без да ми стане лошо. Що за живот е това! При толкова много пари можех да ям само хляб и да пия само вода. Бях достоен за съжаление…
Джулиан поклати глава и после добави:
— Но аз не съм човек, който живее с миналото. Това беше поредният важен урок на живота. Както вече ти казах, болката е могъщ учител. За да надмогна болката, трябваше първо да я изпитам. Без нея нямаше да съм там, където съм днес.
— Ще ми кажеш ли какво да направя, за да изпълнявам Ритуала на Простотата в собствения си живот?
— Възможностите са най-различни. Дори дребните неща имат значение.
— Като например?
— Престани да вдигаш телефона всеки път щом позвъни, престани да си губиш времето в четене на боклучеста поща, престани да ходиш на ресторант три пъти седмично, откажи се от членството си в голф клуба и прекарвай повече време с децата си, един ден седмично не носи часовник, на всеки няколко дни гледай изгрева, продай мобилния си телефон и изхвърли пейджъра. Трябва ли да продължавам? — попита реторично Джулиан.
— Схванах идеята. Само че как да продам мобилния си телефон? — попитах разтревожено, чувствайки се така, както би се почувствало някое бебе, когато докторът му съобщи, че се налага да пререже пъпната връв.
— Както ти казах, мой дълг е да споделя с теб мъдростта, която научих при пътешествието си. Не е нужно да прилагаш всяка стратегия, за да оправиш живота си. Опитай техниките и използвай онези, които ти смяташ подходящи за теб.
— Вече знам. Да не изпадам в крайности и да правя всичко умерено.
— Точно така.
— Трябва да призная, че всичките ти стратегии звучат страхотно. Но наистина ли ще предизвикат дълбока промяна в живота ми само за трийсет дни?
— Възможно е да са по-малко от трийсет дни — възможно е да са повече — каза Джулиан, усмихна се и на бузите му се образуваха толкова добре познатите ми трапчинки.
— Пак същата история. Моля те, обясни ми, о, мъдри учителю!
— Може да ме наричаш само Джулиан, въпреки че титлата „мъдър учител“ би стояла много добре на старите ми визитки — засмя се той. — Казвам, че ще са нужни по-малко от трийсет дни, защото истинската промяна в живота е спонтанна.
— Спонтанна?
— Да. Тя настъпва мигновено. В същия миг, в който наистина решиш, че ще издигнеш живота си до най-високо ниво, ставаш друг човек и тръгваш по пътя към съдбата си.
— А защо може да са нужни повече от трийсет дни?
— Обещавам ти, че ако практикуваш тези стратегии и си служиш с тези средства, след един месец ще забележиш определено подобрение. Ще имаш повече енергия, по-малко тревоги, повече креативност и по-малко стрес във всеки аспект от живота си. Трябва обаче да знаеш, че методите на мъдреците не са за временно закрепване на положението. Това са неща, които трябва да прилагаш всеки ден до края на дните си. Ако престанеш, ще установиш, че постепенно се връщаш към старите навици.
След като ми обясни десетте ритуала за лъчезарен живот, Джулиан помълча и после каза:
— Знам, че искаш да продължа, затова продължавам. Вярвам толкова силно в това, което споделям с теб, че нямам нищо против да си говорим цяла нощ. Може би сега е време да навлезем малко по-дълбоко в нещата.
— Какво точно имаш предвид? След всичко, което чух тази вечер, имам чувството, че навлязохме достатъчно дълбоко — учудих се аз.
— Тайните, които ти обясних, ще позволят на теб и на всички, с които се свържеш, да създадете живота, който желаете. Но зад философията на мъдреците от Шивана се крие нещо много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Онова, на което те научих дотук, е изключително практично. Но трябва да знаеш нещо и за духовния поток, залегнал в основата на принципите, които ти описах. Ако не разбираш какво говоря, не се тревожи. Просто го приеми и го задръж в съзнанието си, за да можеш да го осмислиш по-късно.
— Когато ученикът е готов, ще се намери учител, нали така?
— Точно така. Ти винаги си имал способността да учиш бързо.
Читать дальше