Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Джулиан замълча и после добави:

— Изграждайки самоконтрол и дисциплина в живота си, ще изпиташ и много силно чувство за свобода. То само по себе си ще промени всичко.

— Какво искаш да кажеш?

— Повечето хора са свободни. Те могат да отидат там, където поискат и да правят нещата, които желаят да правят. Но прекалено много хора са и роби на импулсите си. Поведението им се свежда по-скоро до това да реагират на събитията, вместо да предприемат активни действия — те са също като морската пяна, която се разбива в крайбрежните скали и поема натам, накъдето я запратят вълните. Ако са вкъщи със семейството си и някой колега им се обади да се явят спешно на работа, те хукват, без да се замислят кое е по-важно за цялостното им благосъстояние и за мисията на живота им. Ето защо, след всичко, което съм видял през живота си тук на Запад, а и на Изток, твърдя, че такива хора имат свобода, но не са свободни. Липсва им една ключова съставка, за да водят смислен, просветлен живот: свободата да виждат очевидното, свободата да изберат правилното пред привидно неотложното.

Не можех да не се съглася с Джулиан. Аз наистина нямаше от какво да се оплача. Имах прекрасно семейство, удобно жилище и процъфтяваща адвокатска практика. Но не бих могъл категорично да кажа, че съм постигнал свободата. Мобилният телефон се беше превърнал в част от тялото ми — също като дясната ми ръка. Винаги тичах за някъде. Все не ми оставаше време да си поговоря по-дълго с Джени, а да отделя време за себе си в близкото бъдеще беше толкова вероятно, колкото да спечеля Бостънския маратон. Колкото повече си мислех за това, толкова повече осъзнавах, че не съм вкусил сладостта на истински безграничната свобода дори когато бях по-млад. Сигурно наистина ми липсваше воля и се поддавах на импулси. Винаги правех онова, което някой друг казваше, че трябва да правя.

— И изграждането на волята ще ми донесе повече свобода, така ли?

— Свободата е като къща: градиш я тухла по тухла. Първата тухла, която трябва да положиш, е волята. Това качество те вдъхновява да вършиш правилното нещо във всеки даден момент. То ти дава енергията да действаш смело. Дава ти нужния контрол да живееш живота, за който мечтаеш, вместо да приемаш живота, който имаш.

Джулиан изреди и множеството практически ползи, които би ми донесло изграждането на дисциплина.

— Колкото и да е невероятно, когато развиеш силата на волята си, ще можеш да изкорениш навика постоянно да се тревожиш за нещо, ще бъдеш винаги здрав и ще разполагаш с много повече енергия, отколкото някога си имал. Както виждаш, Джон, самоконтролът не е нищо друго, освен контрол на ума. Волята е господар на умствените способности. Когато овладееш ума си, овладяваш живота си. Овладяването на ума започва от способността да контролираш всяка мисъл, която си помислиш. Когато развиеш способността да отхвърляш слабите мисли и да се фокусираш само върху онези, които са позитивни и добри, ще последват позитивни и добри действия. Скоро ще започнеш да привличаш само позитивни и добри неща в живота си.

Ето един пример. Да речем, че една от целите на личното ти развитие е да ставаш всяка сутрин в шест часа и да тичаш в парка. Представи си, че навън е зима и будилникът те събужда от дълбок, спокоен сън. Първият ти импулс е да натиснеш копчето и да поспиш още малко. Може пък утре да събереш сили и да изпълниш решението си да тичаш в парка. Този модел продължава няколко дни, докато накрая решаваш, че си прекалено стар, за да се промениш и придобиването на добра физическа форма е прекалено нереалистична цел.

— Колко добре ме познаваш! — възкликнах аз.

— Сега нека разгледаме един алтернативен сценарий. Нека навън пак да е люта зима. Будилникът звъни и започваш да си мислиш дали да не останеш в леглото. Но вместо да робуваш на навиците си, ти им се противопоставяш с по-силни мисли. Започваш да си представяш как ще изглеждаш, как ще се чувстваш и как ще действаш, когато си във върховна физическа форма. Вътрешно чуваш как колегите в офиса те обсипват с комплименти, докато минаваш край тях със стройна атлетична фигура, фокусираш се върху всичко, което можеш да постигнеш с по-голямата енергия, която ще ти донесе една програма за редовни физически упражнения. Край на вечерите пред телевизора, защото си много изморен и не си в състояние да правиш нищо друго след дългия ден, прекаран в съда. Дните ти ще са изпълнени с жизненост, ентусиазъм и смисъл.

— Но да допуснем, че си представя всички тези неща и въпреки това пак искам да си поспя още малко, вместо да отида да тичам?