Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Вчера бях много зле — каза тя с приглушен глас. — Главата ми се пръскаше и понеже не можех да изтръгна от мен тази мисъл, все същото… Като ми влезе нещо в главата… Трябва да заявя, че съм…

— Порядъчна, да, днес повече от вчера и утре повече от днес. Това не е нужно да се казва, защото се знае.

— Не, човече, не искам това.

— А какво?

— Аз съм много лоша, най-лошата жена, която се е раждала. Знаете ли какво съм направила? Напълно съм заслужила наказанието, да, добре съм го заслужила, защото, уверявам ви, много злини съм вършила в тоя живот!

— Стига вече! Не са чак толкова.

— Хайде да говорим за друго — каза младата жена, като извади ръката си изпод одеялото, в която стискаше писмо. — Вчера ми изпрати това.

— Кой? А, Санта Крус!

— Не го бях прочела до днес сутринта. Отново се сбогува, дава ми съвети и се прави на светец. В писмото ми изпраща четири хиляди реала.

— Хайде де… Не е обеднял сигурно.

— Искам да му пиша още днес — каза тя, като се пооживи. — Не да пиша… Само да сложа двете банкноти от по две хиляди реала в един плик и да му ги върна.

— Дъще моя, почакайте и помислете добре какво правите — отвърна той и се приближи нежно към нея. — Връщането на парите е израз на романтизъм, неприсъщ на нашето време. Връщат се само откраднати пари, а вие имате право да получите от него не само това, а много повече. Така че стига пози , ако не искате да ви освиркам, защото тия глупости се срещат вече само в лошите комедии. Да, поставил съм си за цел само да ви отърва от безразсъдството и да ви засадя в здрава, практична почва.

— Щом са пари, не ги вземам — заяви искрено болната, нацупвайки устни като глезено дете.

— Ах, каква смехория!… Това е то, и продължавате да се глезите — каза полковникът, като нацупи устните си повече от нея. — Щяла да му върне свещените пари! Да, за да се смее повече. Това иска той. Имате ли спестявания?

— Трябва да имам около тридесет дуро.

— Само толкова… От какво ще живеете сега?

— Искам да съм порядъчна.

— Чудесно… възвишено. Но не ми е ясно защо, за да си порядъчна, не трябва да ядеш… Нима мислите да работите? Какво?… С тия четири хиляди реала поне ще имате време да помислите и да преживеете няколко месеца. Тъй че запазете капиталчето и да не говорим повече по този въпрос.

Фортуната, която беше упорита, не се съгласи напълно, но отложи връщането на парите за следващия ден. Тази мисъл тревожеше съзнанието й и тя, без да иска, говореше за нея.

— Гледай ти, каква услуга ми направи! — промърмори след известно време, като гледаше към пода. — Да ми плати! Аз, която оставих всичко заради него, дори отритнах хората, които ме направиха скромна!… Извинете, ако не се изразявам красиво. Много съм невежа. Такава ми е природата, а на тия, които искаха да ме направят фина и почтена, им хвърлих почтеността в мутрите… Каква неблагодарница, нали? Колко нагла съм била! Само защото обичах повече, отколкото трябва, защото обичах като лъвица, и за да се убедите, че съм толкова проста, ще му простя и ще го обичам отново.

— Да, вече се разбира, че сте по-мека и от памук — каза дон Еваристо замислен.

— Струва ми се, че другите мъже не са такива. За мен има два вида мъже: той е от едната страна, а всички останали — от другата. Не бих мръднала оттук до вратата за всички тях. Такава съм, не мога да се поправя.

— Не ми казвате нищо ново. Много свят съм видял — потвърди Фейхо с благосклонността на изповядващ свещеник. — Хората като вас обикновено водят кучешки живот. Няма по-голямо нещастие от това да носиш прекалено голямо сърце. Да имаш голям мозък, голям стомах, голям черен дроб е също лошо, но по-малко. Аз или ще успея малко да ви отрезвя, или ще ви понамаля сърцето, за да има равновесие.

— Равно…!

— Равновесие.

— Да, не го казвам добре, но разбирам какво е. А как ще ми го понамалите?

— О, необходими са много лекции… Това е единственият начин да не бъдете нещастна цял живот. Да! Този живот е гайда с много дупки и трябва да се настройва, да се настройва, за да свири добре. Вие не познавате дори половината от живота. Като че ли току-що сте се родили и са ви пуснали по широкия свят. Какво се получава? Че не знаете накъде вървите. Връщате парите, които ви дават, и два-три пъти полудявате по един и същи човек. Добро бъдеще! Ще ви науча на нещо, което не знаете.

— На какво?

— Да живеете… В тая долина на сълзите да се живее е първото ни задължение, а в действителност колко малко хора умеят да го правят!… Казвам ви го, защото познавам света, защото като вас съм имал щедро сърце.