Още през 1840 година фирмите, които доставяха стоката направо от Кантон, не можеха да съперничат на ония, които я поръчваха от Ливърпул. Всеки дребен търговец от улица „Постас“ се снабдяваше с този артикул, без да ходи да го взема от двете или трите хранилища в Мадрид. После ходът на нещата се промени още веднъж и след много години Испания отново пренасяше направо от извора творбите на Кинг Джон; ала за това беше потребно да дойдат голямото оживление в търговията след 1868 и силата на капиталите в наши дни.
Предприятието на Гумерсиндо Арнайс се оказа заплашено от разорение, защото трите или четирите фирми, търгуващи с артикули, получени в наследство или като отстъпка от Филипинската компания, не можеха повече да монополизират продажбата на забрадки и произведения на китайските изкуства. Мадрид се наводняваше със стоки, по-евтини от тия на дон Бонифасио Арнайс, и се налагаше той да ги превръща в пари по какъвто и да било начин. За да се компенсират загубите от евтината разпродажба , налагаше се да се разгърне друга търговия, да се търсят нови пътища и тук блесна с високите си заложби Исабел Кордеро, съпругата на Гумерсиндо, която имаше повече нюх от него. Без нищо да разбира от география, схващаше, че има един Сингапур и един Суецки провлак.
Тя отгатваше търговското явление, без да успее да го назове, и вместо да бълва проклятия против англичаните, както правеше мъжът й, зае се да измисли най-доброто средство. Каква ли тенденция да последват? Най-изявената беше тая на новостите , на влиянието на френското и белгийското производство по силата на закона за сивотата на севера, заливаща, завладяваща и заличаваща нашето колоритно романско битие. Обличането изпреварваше мисленето и когато все още стиховете не бяха прогонени от прозата, вълната вече беше разпердушинила коприната.
„Ами да се примирим с новостите “, каза Исабел на мъжа си, като гледаше онзи бяс по модите, който проникваше в обществото, и стремежа на всички мадридчани да бъдат сериозно елегантни. Освен това беше времето, когато средната класа упражняваше изцяло своите функции, като заграбваше всички служби, създадени от новата политическа и административна система, изкупуваше на изплащане всички имоти на черквата, превръщаше се в собственица на земята, ползуваше се от бюджета и най-сетне поглъщаше останките на абсолютизма и на духовенството и установяваше царството на сюртука. Ясно е, че сюртукът е символът; ала най-интересното на това царство е облеклото на дамите, източник на мощна енергия, която нахлува от частния в обществения живот и предопределя велики събития. Парцалите, уви! Кой не вижда в тях една от главните движещи сили на настоящата епоха, може би причина за развитие и живот? Помислете малко какво представляват, колко струват, помислете за средствата и гения, които отделя и посвещава на производството им най-изкусният град в света, и неволно сред гънките на модните платове ще си представите мислено целия наш мезократичен 57 57 От мезокрация — господство на средната класа. — Б.пр.
организъм като исполинска пирамида, на чийто връх има цилиндър, ще си представите и цялата политическа и административна машина, държавния дълг и железниците, бюджета и рентите, опекунството и социалистическия парламентаризъм.
Ала Гумерсиндо и Исабел бяха позакъснели, защото новостите бяха в ръцете на хитри търговци, които вече знаеха пътя за Париж. Арнайс също отиде там, ала той не беше човек с вкус и донесе едни нелепости, които не се приеха. При все това Исабел Кордеро не губеше дух. Мъжът й започваше да оглупява, а тя — да проглежда . Видя, че мадридските обичаи се преобразяват бързо; че този горделив кралски двор за късо време щеше да се превърне от голямо долнопробно село в цивилизована столица. Защото името и смешната суетност на Мадрид бяха нещо като на метрополия. Мадрид беше един дебелак с камзол 58 58 Къса дреха с широки ръкави, стегната в кръста. — Б.пр.
на дворянин и с мръсна и съдрана риза. Най-сетне селяндуринът се канеше да става истински сеньор. Исабел Кордеро, която преварваше своето време, предвиди докарването на вода от река Лосоя 59 59 Река в Испания, която снабдява с вода Мадрид. — Б.пр.
през ония горещи лета, когато общината освобождаваше и подхранваше фонтаните Беро и Теха с кофи вода от кладенците; в ония времена, когато безистените бяха клоаки, а съседите ходеха от врата на врата с кана в ръка, молейки за малко вода за бръснене.
Читать дальше