........Моя - прошепна пак той. Обели роклята от раменете ми и
тя се свлече по тялото ми в малка дантелена купчинка с цвят на слонова кост.
- Обърни се - каза с дрезгав глас.
Обърнах се. Той пое рязко дъх.
Останах по стегнат синкаворозов сатенен корсет с жартиери с I |,вета на дантелата и бели копринени чорапи. Погледът му се плъзна по тялото ми, но той не отрони и дума. Само ме гледаше. Очите му - широко отворени, пълни с безумна потребност... от мен.
- Харесва ли ти? - попитах шепнешком. Усетих как по лицето ми се разля срамежлива руменина.
- Не, не е тази думата, бебчо. Изглеждаш божествена. Ела! -Подаде ми ръка и аз прекрачих роклята в краката ми.
- Не мърдай - каза той и без да откъсва потъмнелите си влаж-пи очи от моите, прокара пръст по корсета, по гърдите ми. Дишах нсе по-задъхано. Пръстът му мина пак по същия път и всяко него-но движение изпращаше електрически сигнали към гръбначния ми стълб. После той спря и без да отронва и дума, завъртя пръста си във въздуха. Разбрах, че трябва да се обърна. Точно сега, в този миг, за него бих направила всичко, невъзможното дори.
- Спри - каза той.
Бях с лице към леглото. Той обхвана кръста ми, дръпна ме към себе си и зарови нос във врата ми. Обхвана гърдите ми с ръце, заигра се с тях. Зърната ми е втвърдиха и ги усетих болезнено възбудени под корсета; палците му правеха нежни кръгчета около тях.
- Моя - шепнеше гой.
- Твоя.
Той остави копнеещите ми гърди и ръцете му вече пътуваха надолу към корема ми, към бедрата, палците му минаха по триъгълника ми. Едва потиснах стона си. Пръстът му погали кожата ми по дължината на жартиерите и освободи двата чорапа. После ръцете му тръгнаха към дупето ми.
- Моя... - Дишаше тежко. Разпери ръце върху дупето ми, връхчетата на пръстите му докосваха устните на влагалището ми. Не се стърпях и простенах.
- Тихо. - Ръцете му продължиха надолу по задната част на бедрата ми и разкопчаха жартиерите отзад. Той се наведе напред и дръпна завивката на леглото.
- Седни.
Седнах. Той коленичи пред мен и бавно свали белите ми обувки. Сложи ръце върху дантелата на левия ми чорап и много бавно започна да го сваля, пръстите му докосваха кожата на крака ми... После се прехвърли на десния крак.
- Все едно разопаковам коледен подарък. - Усмихна се през дългите си тъмни мигли.
- Ти вече си получавал такъв подарък...
Той ме погледна сърдито.
- О, не, бебчо. Този път е само за мен. Само мой.
- Крисчън, аз съм само твоя от мига, в който казах „да“. -Хванах лицето му в длани. - Твоя. И винаги ще бъда твоя. Обаче мисля, че си доста навлечен... - Наведох се и го целунах. Той се надигна рязко, сграбчи главата ми, зарови пръсти в косата ми и ме целуна.
- Ана, моя Ана - каза задъхано. Езикът му убедително, настоятелно завладяваше територията, която вече беше негова, но която той смяташе за нужно да покори отново.
- Дрехите - прошепнах. Дъхът ми се сля с неговия. Бутнах го леко назад. Захванах се с жилетката. Той я съблече с мъка. Не искаше да ме пусне. Гледаше ме с широко отворени копнеещи очи.
- Нека аз, моля те - помолих. Исках аз да съблека моя съпруг, моя господин Петдесет.
Хванах вратовръзката му. Сребристосивата му вратовръзка. Моята любима вратовръзка. Бавно я дръпнах и изхлузих края от възела. Той вдигна глава и ми позволи да разкопчая горното копче на ризата. Минах към копчетата на ризата. Бяха платинени и гравирани с А и К - моят сватбен подарък за него. Когато ги махнах, той ги взе в ръката си, сви я в шепа, целуна я, бръкна в джоба на панталона си и пусна копчетата там.
- Толкова сте романтичен, господин Грей!
г
- За вас, госпожо Грей, цветя и романтика. Винаги!
Хванах ръката му, вдигнах я до устните си, без да откъсвам
очи от него, и целунах семплия платинен годежен пръстен. Той простена и затвори очи.
- Ана - прошепна името ми. Като молитва. Сложих ръка на второто копче на ризата и като повтарях неговите движения от преди минути, целувах гърдите му с разкопчаването на всяко следващо копче, все по-надолу и по-надолу.
- Ти. Ме. Правиш. Толкова. Щастлива. Обичам те - шепнех между всяка целувка.
Той изстена, скочи, грабна ме през кръста и ме сложи да легна върху леглото. Устните ни се срещнаха. Езиците ни танцуваха и се гонеха, вплетени един в друг. Изведнъж той се отдръпна и застана на колене, оставил ме без дъх, жадуваща за повече, за много повече.
Читать дальше