E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

Крисчън направи широк завой и успях да огледам брега. Лодките, пристанището, офисите и апартаментите - боядисани в бяло и пясъчножълто, хълмовете отзад... Всичко изглеждаше някак разхвърляно. Не като подредените под линия блокове, на които бях свикнала, но в същото време беше толкова красиво...

Крисчън ме погледна през рамо. На устните му бе заиграла сянка от усмивка.

- Искаш ли пак? - надвика той шума на мотора.

Кимнах ентусиазирано. Отговори ми с ослепителната си усмивка. Минахме покрай „Феър Лейди“ и пак навътре към безкрайното море. Може би ми беше простил.

- Изгоряла си - каза Крисчън, докато ми разкопчаваше жилетката.

Отчаяно се опитвах да определя какво е настроението му. Бяхме вече на яхтата и един от стюардите стоеше тихо встрани. Чакаше Крисчън да му подаде жилетката ми.

- Ще желаете ли още нещо, сър? - попита младият мъж. Харесвах френския му акцент. Крисчън ме погледна, свали очилата, закачи ги на тениската си и ме попита:

- Искаш ли нещо за пиене?

- Мислиш ли, че ми е нужно?

Той наклони глава на една страна

- Що за въпрос?

- Знаеш защо.

Той се намръщи като че ли преценяваше нещо.

Какво ли си беше наумил?

- Джин и тоник, два пъти. И ядки и маслини - каза и стюардът изчезна незабавно.

- Нима си мислиш, че ще те наказвам? - попита Крисчън много нежно и внимателно.

- Искаш ли?

-Да.

-Как?

- Все ще го измисля. Може би след като си изпиеш питието.

Сладка закана. Моето друго аз скокна от плажното легло, където се опитваше да хване тен.

Крисчън отново се намръщи.

- Искаш ли да те наказвам?

Откъде знаеше?

- Зависи - отвърнах и се изчервих.

- От какво? - Той се опита да скрие усмивката си.

- Дали искаш да ме боли, или не.

Устните му се свиха в твърда права черта. Нямаше и следа от хумор. Наведе се и ме целуна по челото.

- Анастейжа, ти си моя съпруга, не подчинена. Не искам да те нараня. Никога. Това вече би трябвало да ти е станало ясно. Просто... не си сваляй дрехите на обществено място. Не искам да те виждам гола из таблоидите. И на теб няма да ти хареса. А и силно се съмнявам, че това ще допадне и на Рей и на майка ти.

О, Рей! Еба си! Щеше да получи удар. Къде ми е бил акълът? Идеше ми да си забия един тупаник.

Стюардът дойде с напитките, ядките и маслините и ги остави на масата.

- Сядай - изкомандва ме Крисчън. Изпълних на мига. Столът беше грамаден, като директорско кресло. Крисчън седна до мен и ми подаде джина.

- Наздраве, госпожо Грей!

- Наздраве, господин Грей - казах и отпих жадно. Хубава напитка, свежа, и утоляваше жаждата. Погледнах го. Той ме наблюдаваше внимателно. Не можех да придобия и най-малка представа за настроението му. Това винаги ме вбесяваше... Не знаех дали все още е ядосан. Реших да отклоня разговора. Изпитана техника.

- Кой е собственик на тази яхта?

- Някакъв английски благородник. Прадядо му имал бакалия. Дъщеря му се омъжила за някакъв европейски принц.

- О! Значи много богат?

- Да - каза Крисчън малко раздразнено.

- Като теб - добавих.

- Да. И като теб - прошепна Крисчън и лапна една маслинка. Мигах на парцали. Представих си го на сватбата в черния смокинг и сребристата жилетка, очите му пламнали от желание за мен.

„Всичко, което е мое, сега е и твое“. Това бяха думите от клетвата му.

Всичко? Мое?

- Толкова е странно. Да тръгнеш от нищо и да се озовеш сред... - махнах с ръка към целия лукс около нас - сред всичко.

- Ще свикнеш.

- Не мисля, че някога ще свикна.

Тейлър се появи на палубата.

- Търсят ви по телефона, сър.

Крисчън се начумери, но взе блакберито от ръката му.

- Грей - каза сухо в слушалката, стана от стола и се отдалечи.

Погледнах към морето. Опитах се да не слушам разговора му.

Предположих, че е Рос, вторият му доверен човек.

Бях богата. Безсрамно богата. Не бях направила нищо, за да заслужа тези пари... просто се бях омъжила за богат мъж. Полазиха ме тръпки, когато се сетих за разговора ни за пред брачния договор. Беше неделята след рождения му ден. Седяхме на масата в кухнята и мързеливо закусвахме. Всички заедно с Елиът, Кейт и Грейс обсъждахме предимствата на бекона пред наденич-ките. Карик и Крисчън четяха неделните вестници...