E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Ти също.

- Тази рокля... ти отива - усмихна се той и очите му отново се нажежиха.

- Това старо нещо? - Изчервих се и хванах крайчетата на фината дантела на простичката сватбена рокля, която майката на Кейт бе скроила за мен. Харесвах как дантелата пада под рамото. Семпло и съблазнително... Поне се надявах да е така.

Той се наведе, целуна ме и каза:

- Време е да тръгваме. Не мога да те деля повече с всички тези хора.

- Нима можем да си тръгнем от собствената си сватба?

- Бебчо, това е нашата сватба. Можем да правим каквото си искаме. Нарязахме тортата. И сега, в този момент, искам да те хвана и да те отведа там, където ще те имам само за себе си.

Засмях се.

- Та вие ме имате за цял живот, господин Грей.

- И съм много щастлив да го чуя, госпожо Грей.

- О, ето къде били влюбените пиленца.

Изругах наум. Майката на Грейс ни бе открила.

- Крисчън, още един танц с баба?

/

- Разбира се, бабо - каза Крисчън малко недоволно.

- А ти, красавице, иди и направи един старец щастлив. Танцувай с Тео.

- Кой е Тео, госпожо Тревелиан?

- Дядо Тревелиан. И ми казвай „бабо“. Сега вие двамата трябва сериозно да се захванете с правнучетата. Не ми остава много живот.

И ни се усмихна заговорнически, а Крисчън я изгледа ужасен.

- Ела, бабо. - И я повлече към дансинга. Обърна се, погледна ме, завъртя очи и изсумтя: - До после, бебчо.

Докато отивах към дядо Тревелиан, ме спря Хосе.

- Няма да те каня да танцуваш пак с мен. Бездруго отнех прекалено много от времето ти на дансинга. Щастлив съм, че ти си щастлива. Но, Ана, искам да знаеш... Ще съм тук. Винаги когато имаш нужда от мен.

- Благодаря ти, Хосе. Ти си истински приятел.

- Говоря съвсем сериозно. - Тъмните му очи светеха. Честни, откровени очи.

- Знам, Хосе. Благодаря ти. Сега би ли ме извинил? Имам среща с един дядо.

Той ме погледна озадачено.

- Дядото на Крисчън - поясних.

- Късмет, Ани. Късмет във всичко.

- Благодаря, Хосе.

След танца с дядото - неувяхващ евъргрийн - застанах до френските врати и се загледах в слънцето. То бавно слизаше все по-ниско и по-ниско над Сиатъл и потъваше към хоризонта. Небето беше обагрено в оранжево и аквамарин.

- Да тръгваме - настоя Крисчън.

- Толкова си хубава, Ана. - Карла нежно оправи един паднал кичур. - И съм така горда с теб. Ще направиш Крисчън много щастлив. - И ме прегърна.

„О, мамо!“

- Не мога да повярвам колко различна изглеждаш, така пораснала. В началото на нов живот... Само никога не забравяй, че мъжете са от друга планета, и всичко ще е наред.

Засмях се. Ако знаеше, че Крисчън не е само от друга планета, а от друга вселена...

- Благодаря, мамо.

Рей дойде при нас. Усмихваше се мило.

- Създала си прекрасно дете, Карла - каза с гордост. Беше толкова чаровен с черен фрак и бледорозова жилетка. Сълзи напираха в очите ми. „О, не, толкова време се удържах да не плача. Не сега“.

- А ти я гледаше как расте и й помогна да израсте, Рей - отвърна Карла.

- И всеки миг бе щастие за мен. Ти си страхотна булка, Ани. -И оправи същото палаво кичурче. Нагласи го зад ухото ми.

- О, татко. - Едва сдържах сълзите си. Той ме прегърна кра-тичко, по неговия си странен непохватен начин.

- От теб ще излезе страхотна съпруга - прошепна той с пресипнал глас.

После ме пусна - Крисчън беше застанал до мен.

- Грижи се за момичето ми, Крисчън - каза Рей и топло стисна ръката му.

- Точно това възнамерявам да направя - отвърна Крисчън на доведения ми баща и целуна майка ми.

Останалите гости бяха направили тунел, под който трябваше да минем до входа на къщата.

- Готова ли си? - попита Крисчън.

-Да.

Той стисна ръката ми и ме поведе под опънатите над нас ръце. Гостите викаха, поздравяваха ни и ни желаеха щастие. Над нас валеше дъжд от ориз - за късмет. В края на тунела Грейс и Карик ни прегърнаха и ни целунаха. Грейс пак плачеше. Казахме им довиждане доста набързо.

Тейлър ни чакаше в аудито 81Л/. Докато Крисчън държеше вратата отворена, за да вляза, хвърлих букета от бели и розови рози към групичката насъбрали се млади момичета. Мия триум-фално го вдигна, засмяна до уши.