E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Мисля, че каза „да“ днес, в офиса.

- Да, така е, но след като поговорихме сега, вече съм щастлива от решението си.

- О! - Крисчън се усмихна божествено, хлапашки, с неговата да-аз-съм-все-още-млад усмивка и аз пак забравих да дишам. Грабна ме през кръста, завъртя ме в кръг, аз се разпищях, смеех се и усетих как огромен товар пада от сърцето ми. Облекчение. От... какво?

- Госпожо Грей, знаете ли какво означава това за мен?

- Вече знам.

Той ме целуна, пръстите му в косата ми заковаха лицето ми да не мърдам.

- Означава седем нюанса неделно - прошепна в устните ми и потърка нос в моя.

- Така ли мислиш? - Отдръпнах се и го изгледах.

- Дадоха се обещания, офертата се прие, сключи се сделка. -Очите му грееха щастливо и дяволито.

- Хм... - Все още се мъчех да определя настроението му.

- Отмяташ се от обещанието си? - попита той и по лицето му пробяга несигурност и разочарование. - Имам идея - добави.

„Ох, каква ли перверзия му е дошла наум?“

- Трябва да се погрижим за нещо много важно. Нещо от огром-но значение - продължи той и изведнъж стана сериозен - Да, госпожо Грей, изключително важен проблем. Не търпи отлагане

„Я чакай, той си прави някаква шега!“

- Какво? - попитах без дъх.

- Искам да ме подстрижеш. Очевидно косата ми е доста дълга, а това не се харесва на съпругата ми.

- Ще ми позволиш да те подстрижа?

- Да - засмя се той, разтърси глава и косата му падна над очите.

- Е, добре, ако госпожа Джоунс има някъде гърне или дълбока купа... - засмях се аз.

- Имаш право. Ще ида при Франко да ме подстриже.

„Не, Франко работи за оная кучка! Може би ще успея да го подстрижа сама“. Все пак Рей не никога не се бе оплакал, а го подстригвах години наред.

- Ела! - Хванах го за ръка и го поведох го към банята. Гледаше ме изумен. Пуснах ръката му и дръпнах белия дървен стол от ъгъла. Настаних го пред мивката. Той ме гледаше със зле прикрито удивление и хумор в очите. Палците му бяха в предните джобове на панталона, а очите му бяха опушено, горещо сиви.

- Сядай! - Посочих стола.

- Ще ми миеш косата ли?

Кимнах. Той ме погледна още по-удивено и за миг реших, че ще се откаже. Но не. Започна бавно, много бавно да разкопчава копчетата на бялата си риза. Сръчните му пръсти се плъзгаха от копче на копче.

Вътрешната ми богиня застина в средата на арената да приеме поздравленията на ликуващата публика.

Крисчън вдигна ръката ми, погледна ръкавелите си и с поглед каза: „Хайде, сега е твой ред“. Устните му се извиха в предизвикателната му секси усмивка.

Хванах ръката му и махнах едното копче - бяха платинени, с неговите инициали в семпли ръкописни букви. После се заех и с второто. Когато свърших, веселието в очите му беше изчезнало. Те горяха, топяха се. Повдигнах се на пръсти, свалих бавно ризата през раменете му и я пуснах да падне на пода.

- Готов ли си? - прошепнах.

- Да, за всяко твое желание, Ана!

Очите ми се откъснаха от неговите и се впиха в устата му. Устните му бяха разтворени и той поемаше въздух рязко и дълбоко. Изваяни като с длето, или каквото и да му казват, красиви устни, а и той знаеше много добре какво да прави с тях. Без да се замислям, го целунах.

- Не - каза той и сложи ръцете ми на раменете си. - Недей! Ако продължиш, ще си остана неподстриган. Искам да ме подстрижеш! - продължи и незнайно защо очите му станаха сурови.

- Защо? - прошепнах.

Той ме погледна за секунда, очите му бяха още по-широки и някак кръгли като топчета.

- Защото това ще ме накара да се чувствам боготворен.

Сърцето ми буквално спря да бие. „О, Крисчън! Моят Петдесет“. И преди да се усетя, покрих тялото му с моето, целувах гърдите му, галех с буза косъмчетата по гърдите му.

- Ана, моя Ана! - прошепна той и ме стисна в ръцете си. Стояхме така, неподвижни, прегърнати в банята.

Да, той беше моят агресивен мегаломан, магаре или задник (както му харесваше) и се нуждаеше от един цял живот нежност, любов и грижа, без сериозни структурни промени, точно като нашата къща - само леко освежаване и връщане към живот.

- Сериозно ли искаш да те подстрижа?

Той кимна и се усмихна с онази, срамежливата усмивка. Засмях се, освободих се от прегръдката му и казах:

- Тогава сядай!

И той послушно седна с гръб към мивката. Събух си обувките и ги ритнах към ризата, която лежеше смачкана на пода. Взех шампоана му „Шанел“ от душа. Бяхме го купили във Франция.

- Господинът ще одобри ли това? - Вдигнах го с две ръце, като продавач от Телешопинг. - Специално доставено от Южна Франция. Обичам този аромат! Мирише на... теб. - Вече бях излязла от ролята на телевизионен говорител и говорех съвсем тихичко.