E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Идва ли виното, че тук сме жадни?

- Идвам! - Да, той определено играеше с мен. Тя го караше да се чувства неловко. Защо не го бях забелязала преди? Ето затова не я харесвах. А той беше свикнал с начина, по който жените реагират на външния му вид. Бях го виждала толкова много пъти

- не му правеше впечатление и не се замисляше над това. Но да го докосват! Това вече беше нещо съвсем друго. „Е, госпожа Грей идва на помощ!“

Налях трите чаши и се върнах при моя изпаднал в беда рицар. Подадох чашата на Гиа и нарочно се настаних между тях. Тя я взе с изкуствено любезна усмивка, а Крисчън ме погледна с благодарност.

- Наздраве - каза той, но гледаше мен. Двете в един глас казахме наздраве. Отпих нетърпеливо.

- Ана, имате забележки към стъклената стена? - попита Гиа.

- Всъщност да. Много ми харесва, но се надявах да я съчетаем някак по-естествено, по-меко. В крайна сметка аз се влюбих в къщата такава, каквато е. Не искам радикални промени.

- Разбирам.

- Ще ми се новият дизайн да е по-деликатен, в смисъл да се придържа към оригиналния вид на къщата. - Погледнах Крисчън. Той ме слушаше замислено.

- Без никакви съществени промени? - попита той.

- Да. - Тръснах глава, за да подсиля значението на това „да“.

- Харесваш я такава, каквато си е?

- Като цяло - да. Винаги съм мислила, че се нуждае само от съвсем леки, козметични промени, да я освежим, да я оживим...

Очите на Крисчън грееха топло.

Гиа ни изгледа, бузите й порозовяха.

- Добре, разбирам идеята ви, Ана. Какво ще кажете да оставим стъклената стена, но да я отворим към по-голяма веранда в средиземноморски стил? Така или иначе вече има каменна тераса. Можем да сложим колони с камък в същия цвят и ще запазим гледката. Ще сложим стъклен покрив и подходящи плочки. Така ще се получи едно покрито алфреско, което може да се ползва и за трапезария, и за всекидневна.

Не можеше да се отрече, че е много добра в работата си.

- Или вместо веранда към вратата на стъклената стена можем да вмъкнем дърво и така да запазим средиземноморския дух -продължи тя.

- Като онези яркосини капаци на прозорците в Южна Франция - обърнах се към Крисчън.

Той ме гледаше внимателно. Отпи от виното си и неангажирано сви рамене. „Добре, не му хареса идеята, но не ми противоречи. Господи, този мъж е една огромна маса противоречия“. Сетих се за думите му предния ден. „Направи я както искаш. По твой вкус. Тя е твоя“. Той искаше да съм щастлива във всичко, което правя. Дълбоко в себе си го знаех - но защо се спирах сама? „Не мисли за спора ви от днес!“ - каза подсъзнанието ми и ме изгледа с укор.

Гиа погледна Крисчън: очевидно очакваше той да вземе окончателното решение. Видях как зениците й се разшириха, как блестящите й от червилото устни се разтвориха. Езикът й се стрелна навън, облиза горната устна и след това тя отпи глътка вино. Обърнах се към Крисчън, но той си седеше и гледаше мен, изобщо не й обръщаше внимание. „Да, ще си поприказвам аз с тази Матео!“

- Кажи, Ана, какво искаш да направим? - попита той и съвсем ясно даде да се разбере, че въпросът е единствено и само към мен.

- Идеята за верандата ми харесва.

- И на мен.

Обърнах се към Гиа. „Хей, госпожичке, аз вземам решенията по този въпрос! Погледни ме добре!“

- Бих искала да видя окончателния проект на верандата и колоните в стария дух на къщата.

Много бавно, без грам желание, Гиа отмести алчния си поглед от мъжа ми и ми се усмихна. Как можеше да си помисли, че няма да забележа?

- Разбира се - каза с обиграна вежливост. - Има ли други проблеми, които искате да обсъдим?

„Други освен тоя, че чукаш мъжа ми с очи ли?“

- Крисчън искаше да направим някои промени в спалнята -казах.

Някой дискретно се покашля от прага. Беше Тейлър.

- Да, Тейлър?

- Трябва спешно да говоря с вас, господин Грей.

Крисчън сложи ръка на рамото ми, стисна го окуражително и се обърна към Гиа:

- Госпожа Грей се занимава с този проект. И има картбланш. Всичко, което пожелае, го има. Изцяло се доверявам на инстинкта й. Тя е много умна и находчива жена. - Гласът му леко се промени. Дали така ми се стори, или си внуших, че долавям нотка на гордост и закодирано предупреждение към Гиа?

„Доверявал се на инстинктите ми? Ох, ще ме умори! Та нали тъкмо инстинктите ми му позволиха да прегази чувствата ми като бърз влак!“ Поклатих ядно глава, но му бях благодарна за думите. Поне показа на госпожица Провокативна-И-Уви-Много-Добра-В-Работата-Си кой отговаря за този проект. Погалих ръката му.