E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Какво има? - попита той, учуден от обърканото ми изражение. Изведнъж паника разшири зениците му. - Не ми казвай, че ревнуваш! - каза потресено.

Изчервих се, преглътнах и пак загледах пръстите си. Ревнувах ли?

- Ана, тя е сексуална хищница. Изобщо не е мой тип. Как е възможно да ревнуваш от нея? Нищо в тази жена не представлява какъвто и да било интерес за мен.

Гледаше ме все едно ми е поникнала трета ръка. Прокара ръка през косата си и каза тихо:

- Само ти, Ана! Винаги ще си само ти!

Господи! Той пак заряза чертежите и хвана брадичката ми между палеца и показалеца си.

- Как е възможно мислиш такива неща? Давал ли съм ти някога повод, показвал ли съм и най-малкия интерес към друга? -Очите му ме изгаряха.

- Не. Просто съм глупачка. И днес ти... - Всичките ми противоречиви чувства се надигнаха изведнъж. Как можех да му обясня колко съм объркана? Как можеше в една минута да ме моли да си остана у дома, а в следващата да ми дава да управлявам издателството? Що за поведение - да те притисне в ъгъла, да те вбеси и да те пречупи. Как да проследя всичко, което става в главата му?

- Какво аз?

- О, Крисчън! - Долната ми устна се разтрепери. - Опитвам се, наистина се опитвам да се адаптирам към този нов за мен живот. Живот, какъвто никога не съм си и представяла, че ще имам. Получих всичко наготово. Работата си, теб - моя красив съпруг, когото никога не бях предполагала, че ще обикна толкова дълбоко и силно, така бързо... като неизлечима болест... - Поех дълбоко дъх, за да се успокоя. Той ме гледаше с отворена уста.

- Но ти си като товарен влак, а аз не искам да ме вържат за релсите, защото момичето, в което се влюби, ще бъде прегазено.

И какво ще остане? Една рентгенова снимка на жена, без лице, без плът, която ще скача от една благотворителна дейност на друга... - Пак спрях да търся думи, за да го накарам да разбере как се чувствам. - Сега искаш да съм шеф на издателството, а това никога не е влизало в плановете ми, не ми е било цел. Лутам се между всичките тези твои идеи и се измъчвам. Искаш да съм у дома, същевременно искаш да управлявам СИП. Това е толкова объркващо! - Спрях, сълзите ми напираха. Преглътнах ги и набутах стона си обратно в гърлото си.

- Трябва да ме оставиш сама да вземам решенията за себе си! Да поемам свои собствени рискове, да допускам грешки, за да се науча от тях. Преди да се науча да тичам, трябва да се науча да ходя, Крисчън, нима не разбираш? Искам някаква независимост. Името ми - това беше моята независимост. Ето защо исках да го запазя и това исках да ти кажа днес следобед.

- И се чувстваш като вързана на релсите? - прошепна той.

Кимнах.

Той стисна очи.

- Аз просто искам да ти дам света, Ана! Искам да ти дам света в ръцете! И да те предпазя от същия този свят. Искам да си на сигурно място. Но също така искам всички да знаят, че си моя. И днес изпаднах в паника, когато видях мейла ти. Защо не ми каза, че искаш да запазиш името си?

Изчервих се. Беше прав.

- Мислех за това по време на медения месец и... е, добре, не исках да пукам мехурчето, а после забравих. Спомних си едва снощи. И това с Хайд и... забравих. Съжалявам, трябваше да ти кажа, да го обсъдим, но така и не намерих подходящ момент.

Гледаше ме толкова напрегнато, все едно искаше с поглед да пробие черепа ми и да разбере, но не каза нищо.

- Защо си се уплашил, защо е тази паника? - попитах.

- Просто не искам да се изплъзваш между пръстите ми.

- За бога, Крисчън, кога най-сетне ще си го набиеш в дебелата глава, че не отивам никъде, не искам да ходя никъде. Обичам те! Само теб! - Размахах ръце, за да илюстрирам думите си. - Повече от зрението си, от пространството, от свободата си.

- Обичаш ме така, както дъщеря обича баща си? - Той се усмихна иронично.

- Не - засмях се въпреки усилията си да остана сериозна. -Просто този цитат ми дойде наум.

- Лудият крал Лир?

- Мой скъпи крал Лир... - Погалих лицето му, а той наведе глава в дланта ми и затвори очи. - Би ли сменил името си на Крисчън Стийл, за да знаят всички, че принадлежиш на мен?

Той отвори очи и ме погледна все едно му бях съобщила сензационната новина, че земята все пак е плоска.

- Принадлежа? - попита и опипа думата с език.

-Мой.

- Твой - каза той, а точно това си бяхме казали вчера, в стаята с играчките. - Да, бих, ако наистина държиш на това.

- А за теб толкова много ли означава?

- Да. - Беше категоричен.

- Добре - казах. „Ще направя това за него. Ще му дам сигурността, от която така се нуждае“.