E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Извинете ме! - Крисчън стисна рамото ми и излезе с Тейлър. Зачудих се какво става.

- И така... спалнята? - попита нервно Гиа Матео.

Погледнах я, изчаках Крисчън и Тейлър да се отдалечат, събрах цялата си сила - а като се имаше предвид, че през последните пет часа бях на ръба на нервна криза и ужасно изнервена - е, сложих я на мястото й.

- Имате пълно основание да сте притеснена, Гиа, защото точно в този момент работата ви по проекта виси на косъм. Но съм убедена, че всичко ще е наред, ако стоите далеч от мъжа ми!

Тя ме погледна с отворена уста.

- В противен случай сте уволнена. Разбирате ли ме?

Тя замига бързо, напълно шокирана! Не можеше да повярва. То и аз почти не вярвах. Но без да губя самообладание се втренчих в кафявите й ужасени очи.

„Не, не се огъвай! Не се огъвай!“ Бях се научила да гледам така от Крисчън. Той владееше този твърд, лишен от емоция поглед като никой друг на този свят. Знаех, че проектът на новата къща на Грей е много важен от гледна точка на престижа на фирмата й - пауново перо за шапката й. Не можеше да си позволи да го загуби! Освен това не давах пет пари, че е приятелка на Елиът.

- Ана... Госпожо... Съжалявам... Но аз никога... - Изчерви се, не знаеше какво да каже.

- Нека изясним това - моят съпруг не се интересува от вас.

- Разбира се - промълви тя и пребледня.

- Както вече казах, само пояснявам.

- Госпожо Грей, много се извинявам, ако съм ви оставила с впечатление, че...

- Добре. Щом вече е ясно, значи всичко ще е наред. Сега нека ви кажа какво искаме в спалнята и после ще минем през материалите, които възнамерявате да използвате. Както вече знаете, с Крисчън решихме къщата да бъде направена с екологично чисти материали и поддръжката й да е екологично съобразена. Искам да сме сигурни в произхода и качеството на материалите.

- Ра-ра-разбира се - заекна тя. Очите й още бяха ококорени и в интерес на истината изглеждаше доста притеснена. Ето това се казва „още нещо, което правя за първи път“! Богинята ми тичаше като обезумяла по арената и махаше на ликуващата публика с вдигнат високо меч.

Гиа приглади нервно косата си.

- Да. Спалнята. - Гласът й беше като бездиханен шепот. Сега, след като я бях сложила на мястото й, се отпуснах и за първи път от срещата ми с Крисчън днес следобед бях спокойна. Успях! Можех да отстоявам своето! Богинята ми ликуваше: беше открила кучката в себе си.

Крисчън дойде при нас към края на разговора ни.

- Свършихте ли? - попита и ме прегърна през кръста.

- Да, господин Грей - усмихна се Гиа Матео широко, толкова широко, че чак криво. - Ще съм готова с новите чертежи след два дни.

- Идеално. - Обърна се към мен. - Щастлива ли си? - Гласът му беше открит и топъл, а очите му гледаха питащо. Кимнах и се изчервих.

- Трябва да тръгвам - каза Гиа все така пресилено весело. Сега първо се ръкува с мен, а чак после с Крисчън.

- До скоро, Гиа - казах.

- Да. Довиждане, госпожо Грей. Довиждане, господин Грей.

Тейлър се появи на вратата.

- Тейлър ще ви изпрати - казах високо. Тя отново приглади косата си, завъртя се на токчетата си и се изниза.

- Гиа се държа доста хладно, нали? - Крисчън ме погледна изпитателно.

- Така ли? Не съм забелязала. - Свих рамене. Опитвах се да изглеждам нормално и да се държа неутрално. - Какво става? За какво те извика Тейлър? - попитах отчасти защото наистина исках да знам, но и за да сменя темата.

Той ме пусна, намръщи се и започна да навива чертежите.

- Новини за Хайд.

-ЗаХайд ли?!

- Не е кой знае какво. Не искам да се притесняваш. - Остави чертежите и ме прегърна. - Оказа се, че не се е прибирал в апартамента си от седмици. Това е всичко. - Целуна косата ми, пусна ме и пак се захвана да навива чертежите.

- Какво реши за къщата? - попита след малко и разбрах, че иска да сменим темата и да не го питам повече за Хайд.

- Само това, което вече обсъдихме. Мисля, че тя много те харесва - казах тихо.

- Казала ли си й нещо? - попита Крисчън и аз се изчервих. Как се беше сетил? И понеже не знаех какво да кажа, си погледнах пръстите.

- Когато дойде, за нея бяхме Крисчън и Ана. Когато си тръгваше, вече бяхме господин и госпожа Грей - каза той сухо.

- Може да съм казала нещо, без да искам - измънках. Погледнах го бързо и смутено, а той ме гледаше топло и, за част от секундата, дори доволно. После изражението му се промени и той поклати глава.

- Тя реагира, както всяка жена реагира на външния вид - каза огорчено и дори, както ми се стори, с известна доза отвращение.

„О, Петдесет! Не говори така“.