Ерих Ремарк - Черният обелиск (История на една закъсняла младост)

— Нали току-що ти обясних.

— Кое?

— Че той е кандидат за женитба. Мъж с пари. А ти нямаш. Но на мене ми трябва известно количество. Разбра ли?

— Не.

— Няма нужда и да разбереш, агънце мое. Бъди спокоен — още нищо не е станало, а и още дълго време нищо няма да стане. Ще ти кажа, когато му дойде времето. А сега не прави трагедии от това. Животът е по-друг, отколкото си го мислиш. Запомни само едно: право има винаги този, който лежи с жената в леглото. Знаеш ли какво бих искала сега?

— Какво?

— Да поспя още един час, а след това да сготвя за нас овнешко рагу с чесън, с много чесън…

— Можеш ли да го сготвиш тук?

Герда посочва едно старо газово котлонче, което стои на скрина.

— Ще ти сготвя на него обед за шест души, ако трябва. По чешки! Ще се шашнеш! При това ще си донесем наливна бира от кръчмата долу. Съвпада ли това с твоята илюзия за любовта? Или мисълта за чесъна 33 33 В оригинала игра на думи. На немски чесън е Knoblauch — no произношение много близко до Knobloch (Кноблох). — Б. пр. прекършва нещо скъпо в теб?

— Нищо — отвръщам аз и се чувствувам покварен, но ми е така леко, както отдавна не ми е било.

— Каква изненада! — казвам аз. — При това в ранна неделна утрин!

Помислих, че чувам как някой разбойник се промъква в здрача; но когато слизам долу, в пет часа сутринта, там седи Ризенфелд от Оденвелдските гранитни заводи.

— Трябва да сте се заблудили — обяснявам на Ризенфелд. — Днес е деня господен. Дори борсата не работи. Още по-малко ние, скромните бозбожници.

Какво ви носи насам? Пари за „Червената мелница“ ли ви трябват?

Ризенфелд клати глава.

— Обикновено приятелско посещение. Имам един свободен ден в пътуването си от Льоне за Хановер. Току-що пристигнах. Защо да отивам по това време в хотел? Кафе има и при вас. Какво прави очарователната дама отсреща? Става ли рано?

— Аха! — казвам аз. — Значи, любовната страст ви носи насам! Поздравявам ви за толкова много младост. Но нямате късмет. В неделя нейният съпруг си е в къщи. Той е атлет и майстор в хвърлянето на ножове.

— Аз съм световен шампион по хвърляне на ножове — отвръща Ризенфелд равнодушно. — Особено, ако с кафето изям малко селска сланина и изпия една житена ракия.

— Елате горе. Наистина стаята ми е още в безпорядък, но там мога да ви направя кафе. Ако желаете, можете да посвирите на пиано, докато заври водата.

Ризенфелд се противи.

— Ще остана тук. Харесва ми тази смесица от лято, ранна утрин и паметници. Възбужда апетита ми и ме прави жизнерадостен. Освен това тук е ракията.

— Горе имам много по-хубава.

— Тази ми стига.

— Добре, господин Ризенфелд, както желаете!

— Защо викате толкова? — пита Ризенфелд. — Откак не сме се виждали, аз не съм оглушал.

— То е от радост, че ви виждам, господин Ризенфелд — отвръщам още по-високо и звънко се смея.

Не мога току-тъй да му обясня, че с моето викане се надявам да събудя Георг и да го ориентирам какво става. Доколкото зная, касапинът Вацек е заминал снощи за някакво събрание на националсоциалистите и Лиза използува случая да дойде, за да преспи веднъж в прегръдките на своя възлюблен. Без да знае това, Ризенфелд седи като пазач пред вратата на спалнята. Лиза може да излезе само през прозореца.

— Добре, тогава ще донеса кафето долу — казвам аз, изтичвам нагоре по стълбите, вземам „Критика на чистия разум“, завързвам я с един канап, спускам я от моя прозорец и я люлея равномерно пред прозореца на Георг. В това време написвам с цветен молив върху един лист предупреждението: „Ризенфелд е в канцеларията!“, продупчвам листа и го пущам по връвта да се развява заедно с тома от Кант. Кант тупва няколко пъти, след това виждам отгоре плешивата глава на Георг. Той ми прави знаци. Изпълняваме кратка пантомима. Обяснявам му с ръце, че не мога да се отърва от Ризенфелд. Да го изхвърля навън не мога; той е премного важен за нашия насъщен хляб.

Отново издърпвам горе „Критика на чистия разум“ и спускам моята бутилка ракия. Една хубава, заоблена ръка посяга към нея, преди Георг да може да я хване, и я дръпва вътре. Кой знае кога ще изчезне Ризенфелд? В това време влюбените са изложени на остър утринен глад след прекараната в бдение нощ. Затова спускам моето масло, хляба си и парче лебервурст. Връвта се връща горе, изцапана накрая с червило за устни. Чувам приличния на въздишка звук при излизането на тапата. Засега Ромео и Жулиета са спасени.

Когато поднасям кафето на Ризенфелд, виждам как Хайнрих Крол идва през двора. Покрай другите осъдителни качества националистически настроения търговец има още един недостатък — става рано. Хайнрих нарича това: да предоставиш гръдта си на волната божия природа. Под „бог“ той без друго разбира не някакво добродушно приказно същество с дълга брада, а един пруски фелдмаршал.