Андре Мороа - Жорж Санд

Синът, Морис Саксонски, има красивото лице и високото чело на своята майка. Честен, откровен, нежен по природа, той целува с тъга, като повечето извънбрачни деца, медальоните с образите на майка си и баща си. Още от най-ранна възраст проявява наклонност към военното дело. Бащата нарежда да го възпитават сурово. По негова заповед Морис се храни само със супа и хляб и пътува из цяла Европа пеша, с раницата гърба. На тринадесет години го произвеждат на бойното поле в първи офицерски чин, след което отвлича една своя връстница, забременяла от него. Наследил е безпътството на баща си. Любовните му истории с принцеса дьо Конти, Адриана Льокуврьор, мадам Фавар и херцогиня дьо Буйон вълнуват цял Париж. От болезнено желание да накара света да забрави незаконния му произход, този кралски син е обзет цял живот от манията за върховна власт. Така например прави опит да бъде избран за Курландски херцог. Майка му, Аврора Кьонигсмарк, и любовницата му, Адриана Льокуврьор, продават скъпоценностите си, за да му помогнат. Той решава да се ожени за вдовицата на последния херцог, бъдещата всерусийска царица Анна Ивановна, й почти достига целта си, но извършва неблагоразумието да въведе в двореца своята млада любовница. Постъпката му е разкрита и той трябва да се откаже от преследването на неосъществимите мечти. Любовта му струва този път една корона.

Но в ония времена любовта и славата съжителствуват прекрасно. Знаем, че Морис Саксонски постъпва най-после на военна служба при френския крал, с когото се сродява, като омъжва за престолонаследника своята племенница Мария-Жозефина Саксонска. Тази Мария-Жозефина става майка на трима френски крале: Людовик XVI, Людовик XVIII и Карл X. Като в брелан 2 2 Брелан (фр.) — игра на карти, при която всеки играч получава по три еднакви карти. — Б.пр. . На Саксонския граф, който е протестант, този брак е необходим, за да затвърди положението си в едно католическо кралство. Той води преговорите, както битките си — „на барабан, със запален фитил“, — и пише по този повод прекрасни писма с невъзможен правопис. Този неграмотен воин обича да размишлява. Той съставя „Мисли“, или „Бележки върху военното изкуство“, написани живо и прямо:

„Аксиома: повече мъртви — по-малко врагове. Извод: убивай и избягвай смъртта… — Дванадесет войници, за да се заеме малка позиция? Отгде накъде! Би могло да се допусне, ако бяха дванадесет генерал-лейтенанти… — Да се дават лоши заповеди е проява на голямо умение; само че трябва навреме да се заменят с добри: така най-лесно се обърква противникът: разчитал е на нещо, приготвил се е; а когато започне да напада, всичко се е променило…“

Това е първообраз за битката при Торес-Ведрас. В тези „Мисли“ той се показва като истински философ от своя век, заинтересован от преобразованията и след като е учил как да се унищожава човечеството, се опитва да посочи средства за размножаването му. „Бракът би трябвало да трае само пет години и с позволение на църквата да се сключва нов, ако през това време не се е родило дете“. Забележително е, че подобна мисъл е хрумнала тъкмо на прадядото на Жорж Санд.

Заслужено преуспял пълководец, Морис Саксонски става твърде скоро френски маршал. Този победител продължава да обича жените; и е обичан от тях. „Известно е — казва Мармонтел, — че наред с благородството и гордостта си маршал дьо Сакс е твърде леконравен. По личен вкус и по убеждение той желаеше във войската му да владее радост и заявяваше, че французите се бият най-добре, когато ги водите с веселие, защото на война се боят най-вече от скука…“ Той поддържа във войската си трупа комедиантки, изпълняващи послушно всяка негова прищявка. Представления се дават всяка вечер и всяка вечер от сцената се съобщава за утрешното сражение:

„Славата на Морис в любовните похождения е всеизвестна“, затова към него именно насочват вниманието си съпрузите Ренто от дребната парижка буржоазия, прадеди на семейство Кардинал, когато в 1745 година пожелават да се възползуват от необикновената красота на двете си дъщери — Мари и Женевиев. Мари е седемнадесетгодишна, Женевиев почти петнадесетгодишна. Старанието на отличните родители е възнаградено. Мари се ползува няколко години от благоволението на маршала; той й дава самостоятелен дом в Париж, гдето двете сестри, живеят под името „госпожици дьо Вериер“; в 1748 година Мари му ражда дъщеря, Мари-Аврора, която наследява красотата на родителите си. Но нищо повече.