Андре Мороа - Жорж Санд

Историята на Жорж Санд е история на жена, която е по произход на границата на две социални класи, а по възпитание — на ръба между рационализма на XVIII и романтизма на XIX век; загубила още в детинство баща си, тя желае да го замести за своята любима майка и започва да се държи като мъж; държане, затвърдено от малко налудничавия наставник, който я възпитава като момче и я кара да се облича в мъжки костюм; независима, станала още на седемнадесет години господарка на имение и дом в Ноан, тя се стреми цял живот да възсъздаде този свободен рай от своята младост; не понася никакъв господар и търси в любовта това, което намира в майчинството: възможност да закриля по-слабо същество; неспособна да понася властта на мъжа, тя се бори да освободи от нея жената, да й осигури свобода на тялото и чувствата и така упражнява голямо и полезно влияние върху нравите; отначало католичка, тя си остава завинаги християнка и вярва, че е в мистично общуване със своя бог; става социалистка, както остава християнка — от великодушие; отдава се в 1848 година на революционното движение и след неговия провал съумява да запази своя престиж, без да се отрича от идеите си; и след като нарушава всички условности както в частния, така и в обществения живот, налага на всички да я почитат заради нейния гений, труд и смелост; а когато всички страсти угасват, успява да пресъздаде изгубения рай в дома на своето детинство; и намира най-после в една ведра, дейна, матриархална старост щастието, което е търсила напразно в увлеченията.

Много лекомислено е да обясняваме един характер чрез наследствеността. Известна черта на някой прадядо се появява внезапно едва в петнадесетото поколение. Един даровит човек има посредствени деца. В семейството на нотариус се ражда Волтер. Но при Жорж Санд е съвсем естествено този, който изучава историята на нейните прадеди, да й предскаже необикновена и завидна съдба. Има семейства, в които се срещат една, две, три странни личности. При прадедите на Жорж Санд всички са необикновени. Тук се срещат крале и канонисти, велики пълководци и актриси. Всички жени, като в приказка, се наричат Аврора; всички имат синове и любовници и предпочитат синовете пред любовниците си. Извънбрачните деца се сипят като градушка, но биват припознати, въздигнати, възпитани по царски. Всички са пленителни, бунтари, нежни и жестоки. „На тази невъзпитана и силна, порода — казва Мора 1 1 Мора (Шарл) — френски писател и държавник (1868–1952). — Б.пр. — Жорж дължи някои ярки физически черти: бруталния живот, воден с безсрамна смелост и неутолимата жажда в любовта.“ Нейният фамилен летопис напомня любовна комедия, епопея и Хиляда и една нощ.

Германо-шведският род Кьонигсмарк се прославя в една епоха, когато всеки преуспял пълководец отива от един кралски двор в друг и командва армии, срещу които вчера се е сражавал. Кьонигсмарките се подвизават из Европа още от времето на Тридесетгодишната война. Родоначалник е фелдмаршал Йохан-Кристоф Кьонигсмарк, коварен, грабител, негодник и грубиян. Всички мъже от рода след него се проявяват като герои, авантюристи и съблазнители: жените — като светици или очарователни грешници. В края на XVII век живее хубавата като зората Аврора Кьонигсмарк, сестра на прочутия Филип Кьонигсмарк, когото Хановерският електор, бъдещ английски крал под името Джордж I, заповядва от ревност да убият през 1694 година. Разследванията по смъртта на брата й поставят Аврора във връзка с Филип Август, Саксонски електор и по-късно полски крал. Със своите големи тъмни и нежни очи, с френската си духовитост и блестяща веселост тя е неотразима. Август Саксонски се влюбва в нея посвоему, тоест твърде просташки. Всяка жена е за него добра, стига да е изящна и достъпна. Той не съзира изтънчеността и възвишеността на Аврора, но тя му ражда през 1696 година син, когото кръщават Морис и му дават титлата Саксонски граф.

Връзката между любовниците се прекъсва още преди раждането и не се възобновява. Изоставената Аврора се оттегля надменно в блестящо усамотение в протестантското абатство Кведлимбург, гдето — за благочестив ужас на останалите канонисти — създава нещо като салон Ранбуйе и дворец на любовта. Там устройва за Петър Велики прием, останал прочут поради това, че тя се явява като муза и чете свои собствени стихове на френски, очаровали и царевича, и престарялата, глуха абатиса, която взема музата за светица. Аврора пее италиански арии, като си акомпанира сама на клавесин, заради което шведската кралица я нарича „моя шведски славей“. Обикаля с пощенска кола от Дрезден до Виена и от Берлин до Стокхолм. Умира в 1728 година, разорена от бижутери, шивачки, аптекари и от любимия си син, за когото е мечтала блестящо бъдеще.