Жорж Санд - Индиана

Ралф и Индиана мислиха през следващите няколко дни за това. Трябваше да решат само как да се самоубият.

— Това е много важен въпрос — каза Ралф, — но аз вече съм мислил по него и ето какво ви предлагам. Нашата постъпка няма да бъде последица от минутно заблуждение, а спокойно и разумно обмислен ход, произтичащ от нашата вяра, затова трябва да пристъпим към нея с такова благоговение, с каквото вярващият пристъпва към църковните тайнства. За нас светът е храм, в който ние се прекланяме пред бог. В лоното на величествената девствена природа откриваме истинското негово могъщество, чисто и неосквернено от човека. Да се върнем в пустинята, където можем да се молим. Тук, в тази страна, гъмжаща от хора и пороци, сред тази цивилизация, която отрича бог или извращава неговия образ, ще се чувствувам стеснен, разсеян и печален. Бих искал да умра радостен, с ведро чело, с очи, отправени към небето. Но къде има тук небе? Искам да ви назова мястото, където ми се струва, че самоубийството ни ще бъде благородно и най-тържествено. Това е кътчето над пропастта на остров Бурбон, горе над водопада, който се излива прозрачен като искряща дъга в самотната теснина Берника. Там прекарахме най-прекрасните дни от нашето детство; там оплаквах най-горчивите мъки в моя живот; там се научих да се моля, да се надявам, там бих искал през една красива южна нощ да потъна в тези чисти води, да сляза в прохладния и цъфтящ гроб, който предлагат глъбините на тази зелена бездна. Ако не мечтаете за друго кътче на земята, доставете ми удоволствието да умрем в местата, свидетели на нашите детски игри и на нашите младежки страдания.

— Съгласна съм — отговори госпожа Делмар, като му протегна ръка. — Водата винаги ме е привличала с непреодолима сила, може би поради спомена за моята клета Нун. Ще ми бъде приятно да умра като нея; това ще бъде изкупление за смъртта й, чиято причина съм аз.

— Освен това — каза Ралф, — пътешествието по море този път ще ни вълнува с други неща; то ще бъде най-добрата подготовка, която бихме могли да си представим, за да разведрим мислите си, да се освободим от земните чувства, да се издигнем чисти пред върховния съдия. Откъснати от целия свят, готови с радост да напуснем живота, ще съзерцаваме с възторг как бурята надига стихиите и разстила пред нас великолепни гледки. Ела, Индиана, да заминем, да се отърсим от праха на тази неблагодарна земя. Да умрем тук, пред очите на Реймон, би било дребнаво и подло отмъщение. Да оставим на господ грижата да накаже този човек. Да отидем по-добре да го помолим да открие съкровищницата на своето снизхождение за това неблагодарно и пусто сърце.

Те заминаха. Шхуната „Наандов“ ги отнесе бързо и леко като птица в два пъти напуснатата родина. Никога не бяха пътували така радостно и бързо. Сякаш попътен вятър съпровождаше до пристанището тези двама страдалци, тъй дълго блъскани в скалите на живота. През тези три месеца Индиана се почувствува по-добре, следвайки съветите на Ралф. Морският въздух, живителен и свеж, укрепи крехкото й здраве; спокойствието навлезе в това изморено сърце. Увереността, че скоро няма да има вече грижи, й подействува като обещанията на лекар пред болен. Тя забрави миналия си живот, разкри душата си за дълбоки чувства на религиозна надежда. Мислите й бяха проникнати от тайнствен чар, от неземно ухание. Никога морето и небето не й бяха изглеждали тъй красиви! Като че ли ги виждаше за пръв път, такова величие и богатство откри в тях. Челото й се разведри, сякаш божествен лъч беше преминал в сините й кротки и меланхолични очи.

Странна промяна се извърши и в душата, и във външността на Ралф. Същите причини дадоха при него почти същите резултати. Душата му тъй дълго ожесточавана в борбата с мъката, се смекчи под живителната топлина на надеждата. Небесно спокойствие се спусна в това обидено и измъчено сърце. Думите му отразяваха сега чувствата и за първи път Индиана откри истинския му характер. Топлата близост на родственици, която ги сближи, отнесе мъчителната стеснителност на единия, несправедливите предубеждения на другия. С всеки изминат Ден Ралф все повече се освобождаваше от своята непохватност, а Индиана от неправилното си мнение за него. В същото време мъчителният спомен за Реймон се разсейваше, бледнееше и изчезваше пред непознатите досега добродетели, пред душевното благородство на Ралф. Колкото повече се възвишаваше и издигаше единият, толкова по-низко падаше другият. Най-сетне благодарение на сравнението между тези двама мъже сляпата и съдбоносна любов угасна в сърцето на Индиана.