Жорж Санд - Индиана

Може би вашата мечта не е била като моята, може би аз черпех смелост в любовта! Вие сте си въобразявали, че ме обичате и изведнъж сте се събудили и сте разбрали грешката си в деня, когато аз вървях уверена и закриляна от любовта си! Велики боже! Каква странна заблуда е била вашата обич, след като не сте предвидили всички препятствия, които ви ужасиха точно когато беше дошло времето да действуваме, и ми напомнихте пръв за тях, когато беше вече късно!

Защо ви упреквам сега? Нима сме отговорни за чувствата, които вълнуват сърцата ни? Нима от вас е зависело да ме обичате вечно? Не, разбира се! Моя грешка е, че не съумях да ви се харесам за дълго. Търся причината и не я намирам в сърцето си; но тя съществува. Може би прекалено много съм ви обичала, може би нежността ми е била досадна и уморителна… Вие сте мъж, обичате независимостта и насладите. Аз ви бях в тежест. Опитвах се понякога да променя живота ви. Уви, това не са големи грешки и струва ми се, че не заслужавах да ме изоставите така жестоко.

Наслаждавайте се на свободата, откупена с цената на цялото ми съществуване, няма ди ви тревожа повече. Защо не ми дадохте по-рано този урок? Тогава сигурно щях да страдам по-малко, а и вие също.

Бъдете щастлив, това е последното пожелание на моето разбито сърце. Не ми напомняйте вече за бог; оставете тази грижа на свещениците, техен дълг е да вълнуват сърцата на грешниците. Моята вяра е по-силна от вашата; аз служа на друг бог, но му служа по-добре и по-чисто. Вашият бог е бог на хората, той е цар, основател и опора на вашата класа. Моят бог е бог на вселената, създател, поддръжка и надежда на всички живи същества. Вашият бог е създал всичко само за вас; моят е сътворил всички живи същества, за да си помагат едни на други. Вие се смятате за господари на света; а аз мисля, че сте само тирани. Въобразявате си, че бог ви покровителствува и ви е разрешил да заграбите властта на земята; аз мисля, че той ще потърпи това известно време, но ще дойде ден, когато ще ви разпръсне като песъчинки с диханието си. Не, Реймон, вие не познавате бог или по-добре, позволете ми да ви повторя това, което Ралф ви каза веднъж в Лани: «Вие не вярвате в нищо!» Вашето възпитание и желанието да притежавате неограничена власт, за да я противопоставите на народната мощ, са ви накарали да приемете без уговорки вярванията на предците си, но в сърцата си вие не вярвате в съществуването на бог и може би никога не сте се молили. Аз имам само една вяра, несъмнено единствената, която вие не притежавате — вярвам в бог, но отхвърлям религията, която вие сте измислили, целия ви морал, всичките ви принципи, интересите на вашето общество, които вие сте издигнали в закони и за които твърдите, че изхождат от самия бог, подобно на вашите свещеници, създали религиозни обреди, за да узаконят могъществото и богатството си над народите. Но всичко това е лъжа и безбожие. Аз, която вярвам в бог, аз, която го разбирам, зная, че няма нищо общо между него и вас, и прекланяйки се пред него с цялата си душа, не мога да бъда с вас, които непрестанно се стремите да унищожавате делата му и да осквернявате даровете му. Не ви подхожда да злоупотребявате с неговото име, за да сломите съпротивата на една слаба жена, за да заглушите жалбата на едно разбито сърце. Бог не иска да угнетяват и да погубват творенията му, създадени от неговите ръце. Ако той би пожелал да слезе и да се намеси в нашите жалки дела, би сломил силния и би поддържал слабия; би протегнал могъщата си ръка над нашите глави и би ги изравнил както водите на морето; би казал на роба: «Захвърли оковите и изтичай на хълма, където съм създал за тебе вода, цветя и слънце.» Би казал на кралете: «Отдайте своята багреница на просяците, за да им послужи за рогозка, и идете да спите в долините, където съм постлал за вас килими от мъх и изтравниче!» Би казал на силните: «Коленичете и понесете на плещите си товара на вашите слаби братя, защото отсега вие ще имате нужда от тях и аз ще им дам сила и смелост.» Да, такива са моите мечти; те не са от този живот, а от друг свят, където законът на силния няма да угнетява миролюбивия, където съпротивата и бягството няма да бъдат считани за престъпление, където човек ще може да се изтръгне от властта на човека, както газелата избягва от пантерата, без оковите на закона да го хвърлят в краката на неприятеля му, без гласът на предразсъдъка да се издигне, за да го оскърби, като му повтаря: «Ти си подлец и негодник, защото не си пожелал да се смириш и не раболепствуваш.»