Жорж Санд - Индиана

Тъй като Ландри винаги беше мислил и обичал работата, обичта му към Фадет се увеличи още повече от признателността, която й дължеше, че го е изучила тъй добре, и от уважението към дарбата на девойката. Той й беше признателен, че се старае да го разсейва в любовта му по време на разходките и разговорите им и съзна също така, че тя милее повече за знанията и уменията на своя любим, отколкото да се отдава на удоволствието той да я ухажва и ласкае непрекъснато, както правеше отначало.

Ландри много скоро се влюби лудо и забрави всякакъв срам, че изпитва любов към едно малко момиче, известно с грозотата, лошотията и невъзпитанието си. Проявяваше предпазливост само заради брат си, чиято ревност познаваше и който вече веднъж беше направил голямо усилие да приеме без злоба увлечението на Ландри към Мадлон, съвсем незначително увлечение впрочем и много по-спокойно, ако трябва да се сравни с чувството му към Фаншон Фаде.

Ландри беше готов да се развихри в любовта си, но малката Фадет, която намираше нещо привлекателно в загадките и не желаеше да изложи Ландри на хорските закачки, малката Фадет, която наистина го обичаше прекалено много, за да си помисли да му създаде тревоги в семейството, поиска от него да пази в тайна срещите им, тъй че измина около една година, без никой нищо да разбере. Ландри привикна Силвине да не следи всичките му стъпки и прояви и тоя край, който не е много населен и е цял осеян с долчинки и обрасъл с дървета, беше истинско убежище за тайна любов.

Като виждаше, че Ландри не се занимава вече с Мадлон, Силвине, макар отначало да беше приел тази подялба на обичта като необходимо зло, немного голямо поради стеснителността на Ландри и благоразумието на девойката, много се зарадва; той повярва, че Ландри не бърза да му отнеме сърцето си, за да го дари на жена, и понеже не се измъчваше от ревност, остави го свободен да прави каквото иска в празнични дни и по време на почивка. Ландри винаги имаше предлози да отива и да се връща; в неделни дни често напускаше рано Близначницата, а се връщаше в Приш в полунощ. Беше му много удобно, защото си бе нагласил легло в помещението до обора. Трябва да обясня, че в това помещение слагаха яреми, сбруя, подпръги и всякакви видове такъми за добитъка, както и работни инструменти. По този начин Ландри можеше да се прибира в какъвто иска час, без да събужда никого и разполагаше винаги с неделния си ден чак до понеделник сутрин, тъй като татко Кайо и големият му син, и двамата разумни хора, никога не ходеха по кръчми и поемаха цялата работа и грижата за чифлика в празнични и сватбени дни, защото, казваха те, младежта от къщата, която здраво се труди през седмицата, трябва да се забавлява и да се развлича на свобода, както е наредил добрият бог. През зимата, когато нощите са студени, тъй че мъчно може да се говори за любов посред полето, Ландри и малката Фадет намериха убежище в кулата Жако, стар гълъбарник, изоставен от гълъбите преди много години, но добре покрита и затворена; тя се намираше в чифлика на татко Кайо. Използуваха я даже, за да складират там излишъците от храна, и тъй като Ландри имаше ключ от нея, а тя беше на границата със земите на Приш, недалеч от брода Рулет, посред една люцернова нива, дори и най-големият хитрец не би могъл да се досети за срещите на двамата влюбени. Когато времето беше топло, те се разхождаха из сечищата от млади дървета, с които е осеян този край. Те са добри убежища за крадци или влюбени и тъй като в нашия край няма крадци, влюбените двойки се възползуват от уединението без страх.

Но тъй като никоя тайна не остава скрита, ето че един хубав ден в неделя Силвине, като минаваше край стената на гробищата, чу гласа на брат си; той говореше на две крачки от него, зад извивката на стената. Приказваше тихо, но Силвине познаваше гласа му, тъй че по-скоро отгатваше думите му.

— Защо не искаш вече да танцуваме? — питаше Ландри някого, когото Силвине не виждаше. — От толкова време не са те виждали след черковна служба, тъй че на никого няма да се зловиди, ако те поканя на танц, след като вече всички забравиха, че те познавам. Ще си помислят, че те каня не от любов, а от любезност. Много ми се иска да видя дали след толкова време все още танцуваш тъй хубаво!

— Не, Ландри, не — отговори един глас, който Силвине не позна защото отдавна не беше чувал гласа на малката Фадет. Тя странеше от всички, и особено от него. — Не, не бива да ми обръщаш внимание, тъй ще бъде по-добре и ако веднъж се съглася да дойда да танцувам, ти ще искаш все да танцуваме и пак ще влезем в устата на хората. Вярвай ми, Ландри, в деня, когато узнаят, че ме обичаш, отново ще започнат нашите мъки. Остави ме да си отида и след като прекараш част от деня със семейството си и с брат си, ела да се видим на уреченото място.