Жорж Санд - Индиана

Малката Фадет беше скрила лице в ръцете си и не отговори. От разговора й с Мадлон Ландри вярваше, че тя го обича и тази любов му бе подействувала тъй силно, че и сам той се влюби. Но като гледаше как свенливо и тъжно стои това момиченце, започна да се страхува да не е приказвала празни приказки на Мадлон само за да я накара да се вслуша в съвета й. Това усили още повече любовта му и той се натъжи. Махна ръцете от лицето й, и видя, че тя е тъй бледа, сякаш ще умре. И понеже той я упрекваше бурно, че не отговаря на безумната му любов, Фадет се смъкна на земята, сплете ръце, въздъхна като задушена и падна в несвяст.

Ландри се изплаши, потупа я по ръцете, за да се свести. Те бяха ледено студени и вцепенени, той ги стопли, разтърква ги дълго и когато най-сетне се съвзе, тя каза:

— Мисля, че си играеш с мен, Ландри. Има неща, с които не бива да се шегуваме. Моля те да ме оставиш на спокойствие и да не ми говориш никога, освен когато имаш да ме питаш нещо важно, а аз винаги ще бъда готова да ти услужа.

— Фадет, Фадет — каза Ландри, — не са хубави тези работи! Играете си с мен. Ненавиждате, а ме накарахте да повярвам друго.

— Аз ли? — запита тя наскърбено. — Какво съм ви накарала да вярвате? Предложих ви и ви дадох истинско приятелство като обичта на брат ви към вас, а може би по-силно дори, защото аз не ревнувам и вместо да преча на любовта ви, опитах се да ви помогна.

— Това е истина — каза Ландри, — ти беше добра като добрия бог и аз греша, като те укорявам. Прости ми, Фаншон, и ме остави да те обичам, както мога. Може би няма да те обичам тъй спокойно, както обичам брат си или сестра си Нанет, но ти обещавам да не се опитвам да те целувам, щом ти е неприятно.

И като размисли, Ландри си каза, че малката Фадет изпитва към него спокойна обич и тъй като не беше нито суетен, нито самохвалко, стана плах и свенлив край нея, сякаш не беше чул със собствените си уши какво бе казала на хубавата Мадлон.

Колкото до малката Фадет, тя беше достатъчно умна, за да разбере, че Ландри чисто и просто е лудо влюбен в нея — преди малко беше припаднала от радост. Но се страхуваше да не загуби бързо, прекалено бързо спечеленото щастие. Затова искаше да даде време на Ландри да пожелае още по-силно любовта й.

Той остана при нея до нощта, защото макар и да не смееше да я задиря, беше тъй влюбен и му беше тъй приятно да я гледа и да я слуша, че не можеше да я напусне. Поигра си със Скакалеца, който винаги се въртеше близо до сестра си. Ландри прояви доброта към него и скоро видя, че горкото дете, към което всички се отнасяха тъй лошо, не беше нито глупаво, нито зло, стига да не го дразнеха. След един час дори така се укроти, че започна признателно да целува ръцете на Ландри, като го наричаше „моя Ландри“, както наричаше сестра си „моята Фаншон“. Ландри се трогна и разнежи и си каза, че всички, а и той самият, са виновни спрямо двете клети деца на баба Фаде, които все едно дали бяха добри или лоши, имаха право да получат поне малко обич.

На другия ден и през следващите дни Ландри виждаше малката Фадет било вечер и тогава можеше да поразговаря с нея, било през деня, когато я срещаше в полето. И тъй като тя не можеше да се спре за дълго с него, не желаейки и не умеейки да бяга за дълго от задълженията си, той беше доволен да си размени четири-пет думи от сърце и да я изпие с очи. Тя продължаваше да разговаря любезно, да се облича прилично и да се държи както трябва. Така че скоро всички станаха внимателни и започнаха да й говорят и да се държат по съвсем друг начин с нея. Понеже тя вече не правеше напук на никого, не я хулеха, а като не я обиждаха и тя не изпитваше желание да ядосва и да оскърбява никого.

Но тъй като хорското мнение не се изменя бързо, все пак трябваше да мине още малко време, преди презрението да се превърне в уважение и омразата в доброжелателство. По-късно ще обясним как стана тази промяна. Сега засега никой не обръщаше голямо внимание на гизденето на Фадет. Четири-пет старци и старици, от тези, които винаги гледат как младежта подраства и са в селището като бащи и майки на всички, понякога разсъждаваха помежду си под орехите на Кос, гледайки как гъмжи около тях целият този млад свят, едни, играещи на топка, други, танцуващи. Старците казваха:

— Този ще стане добър войник, ако продължава така, защото е снажен и няма да го отхвърлят от войската. Оня ще стане хитър и сръчен като баща си. Този ще бъде мъдър и спокоен като майка си. Ето я и малката Люсет, която ще стане добра ратайкиня. Едрата Луиз ще се харесва на мнозина. Ех, малката Марион я оставете да порасне и тя ще поумнее като другите!