Жорж Санд - Индиана

Вместо да се умилостиви от толкова смиреност и преданост, Мадлон стана груба и отпрати Фадет, като й каза, че Ландри бил тъкмо за нея, а тя винаги го била смятала за глупав и много малък. Но голямата жертва, която Фадет принесе, даде плодове въпреки рязкото държане на красивата Мадлон. Сърцата на жените са така устроени, че всеки младеж започва да им се вижда мъж, стига да разберат, че го зачитат и заглеждат и други жени. Мадлон, която не беше обръщала сериозно внимание на Ландри, започна да мисли за него веднага след като отпрати Фадет. Тя си припомни всичко, което тази сладкодумна бъбрица й каза за любовта на Ландри, и при мисълта, че Фадет е тъй влюбена в него, че дори си го призна, се възгордя, защото можеше да си отмъсти на клетата девойка.

Вечерта отиде в Приш, откъдето жилището й беше само на два-три пушечни изстрела, и под предлог, че търси една от овците, която се объркала с добитъка на чичо й, се завъртя тъй, че се приближи до Ландри и го насърчи с поглед да й заговори.

Ландри забеляза много добре тази хватка, защото откакто се беше намесила малката Фадет, беше много поумнял. „Фадет е вълшебница — помисли си той, — тя ми възвърна благоволението на Мадлон и с краткия разговор направи за мене повече, отколкото аз бих съумял да направя за цяла година. Тя има чудесен ум и сърце, каквото бог рядко създава!“

Докато тези мисли му минаваха през ума, той гледаше Мадлон, но тъй спокойно, че тя се оттегли, преди той да реши да й заговори. Ландри не се стесняваше от нея, стеснението му бе изчезнало, без сам да разбере как, но заедно с него се беше изпарило и удоволствието да я вижда, както и желанието да я накара да го обича.

Щом се навечеря, се престори, че отива да спи. Но стана от леглото, плъзна се край стените и се отправи към брода Рулет. Блуждаещото огънче танцуваше и тая вечер. Още отдалеч, като го видя, че подскача, Ландри си помисли: „Толкова по-добре, щом то е там, и Фадет няма да е далеч.“ И премина през брода безстрашно, без да сбърка, и стигна до къщата на баба Фаде, тършувайки и преглеждайки всички кътчета. Постоя за малко, без да вижда светлина и без да чува друг шум. Всичко живо спеше. Надяваше се, че Щурчето, което често излизаше вечер, след като бабата и Скакалеца заспят, броди някъде наоколо. Тръгна да се разхожда. Прекоси ливадата с тръстиките, отиде до каменоломната, като свиреше и пееше, дано го забележат, но срещна само язовец, който изтича по стърнищата, и кукумявката, която дрезгаво крещеше на едно дърво. Беше принуден да се прибере, без да може да благодари на милата си приятелка за добрините й.

Седмицата измина, без Ландри да срещне Фадет, това го изненада и разтревожи. „Пак ще си помисли, че съм неблагодарник — казваше си той, — а не е моя грешка, че не я виждам, защото съм я търсил и съм я чакал. Сигурно я ядосах, като я целунах въпреки желанието й в каменоломната, и все пак не го направих с лошо намерение, нито пък от желание да я оскърбя.“

И той размишлява през тази седмица много повече, отколкото през целия си живот. Не можеше да прозре ясно собствените си мисли, но беше угрижен и възбуден и се насилваше да работи, защото нито едрите биволи, нито блестящият плуг, нито хубавата черна земя, влажна от тихия есенен дъжд, можеха да задоволят съзерцанията и мечтанията му.

Отиде да види в четвъртък вечер брат си и го завари също така угрижен. Силвине имаше по-друг характер, но понякога просто като че ли отразяваше настроенията на брат си. Сякаш отгатваше, че нещо е нарушило спокойствието му, макар да не можеше да разбере какво е то. Попита го дали се е сдобрил с Мадлон и за първи път, отговаряйки му утвърдително, Ландри умишлено излъга. Истината бе, че той не бе казал нито дума на Мадлон, като си мислеше, че има време да й говори и няма защо да бърза.

Най-сетне дойде неделя и Ландри отиде рано-рано на черква. Той влезе, преди камбаните да забият за молитва, знаейки, че малката Фадет има навик да отива там първа, за да чете дълги молитви, с които мнозина се подиграваха. Видя едно момиче, коленичило пред света Богородица с гръб към него, скрило лице в ръцете си, което се молеше съсредоточено. По стойка приличаше на малката Фадет, но не беше облечено и забрадено като нея и Ландри излезе да я потърси в преддверието, където се събираха дрипавите просяци, за да молят за милостиня след черковната служба.

Никъде не зърна дрипите на Фадет; не я видя и по време на молитвата; чак когато започна проповедта, погледна момичето, което се молеше тъй набожно пред света Богородица; то вдигна глава и той позна своето Щурче, но облечено по съвсем друг начин и съвсем различно от преди. Фадет беше със същата бедна рокля, със забрадката без дантели, с червената престилка, но ги беше изпрала, изгладила и избелила през седмицата. Роклята й беше по-дълга и падаше прилично над чорапите, които бяха бели, както и забрадката й, завързана красиво над пригладените черни коси. Шалчето й беше ново, с убит жълт цвят — мургавата й кожа изпъкваше. Беше удължила също така елечето си и вместо да прилича на облечена върлина, беше с изящна и гъвкава талия като хубава пчелица. Освен това с кой знае каква смес от цветя и треви беше мила лицето и ръцете си, но лицето й беше бледо, а малките й ръце — чисти и нежни като бяла пролетна глогина. Ландри, като я видя тъй променена, изпусна молитвеника си; при този шум Фадет се извърна и го погледна точно когато и той я гледаше. Тя поруменя като малка шипка и това я направи почти красива, още повече че черните й очи, за които никой никога не бе казал нищо лошо, блестяха с такъв светъл огън, че тя изглеждаше преобразена. Ландри си помисли: „Тя наистина е магьосница, пожелала е да стане красива и ето че по някакво чудо се е разхубавила.“ Остана като закован от страх, но страхът не му пречеше да изпитва такова силно желание да се приближи до нея и да я заговори, че до края на службата сърцето му подскачаше от нетърпение.