Жорж Санд - Индиана

За да го разсее от мислите, които не искаше да насърчава, Фадет го обучаваше на всичко, което знаеше и в което нейният ум и природен дар бяха надминали знанията на баба й. Тя не желаеше да се показва загадъчна пред Ландри и тъй като той все още малко се страхуваше от магьосничествата, направи голямо усилие да му внуши, че дяволът не взема никакво участие в тайната на нейните познания.

— Слушай, Ландри — каза му тя един ден, — нямаме никаква работа с лоши духове. Има само един дух и той е добър, това е господ. Луцифер е измислица на кюрето, а вампирът — измислица на старите селски клюкарки. Когато бях малка и аз им вярвах и се страхувах от врачуванията на баба. Но тя се подиграваше с мен, защото много право казват, че ако някой се съмнява във всичко, може да внуши и на другите всичко да повярват и че най-малко вярват в сатаната магьосниците, които уж го призовават. Те знаят чудесно, че никога не са го виждали и никога не са получавали помощ от него. Никога тези, които от простотия са повярвали в него и са го призовали, не са успели да го накарат да дойде — доказателство за това е воденичарят от Пас-о-Шиен, който, по думите на баба, ходил навсякъде с една голяма тояга и викал дявола, както разправял той, за да го натупа. Чували го, като зове през нощта: „Ще дойдеш ли, вълча муцуно? Ще дойдеш ли, бясно куче? Ще дойдеш ли, дяволски вампир?“ И вампирът никога не идвал. Така че този воденичар почти полудял от гордост и разправял наляво и надясно, че дяволът се страхува от него.

— Да — каза Ландри, — но вярата ти, че дяволът не съществува, не е много християнска, моя малка Фаншон!

— Не мога да споря по тоя въпрос — отговори тя, — но ако той съществува, сигурна съм, че няма никаква власт да идва на земята да ни мами и да ни иска душите, за да ги носи на добрия бог. Не би могъл да бъде толкова безочлив, а тъй като земята е на добрия бог, само той може да ръководи нещата и хората, които се намират на земята.

И Ландри, избавен от своя луд страх, не можеше да не се възхищава от разсъжденията на малката Фадет. Освен това тя беше много по-истински набожна от другите. Обичаше бог с цялото си горещо сърце, защото възприемаше всички неща с живия си ум и с нежното си сърце. И когато говореше за тази любов на Ландри, той се учудваше, че се е научил да казва молитви и да изпълнява християнските си обязаности, които никога не бе помислил да разбере и към които се отнасяше с уважение, вдъхнато му от дълга, без сърцето му да пламти от обич към създателя, както сърцето на малката Фадет.

Докато си приказваха тъй, разхождайки се, той научи свойствата на билките и всички рецепти за лекуване на хора и животни. Опита скоро действието им на една от кравите на татко Кайо, която се беше подула от прекалено много паша. И тъй като ветеринарният я беше отписал, казвайки, че няма да живее и един час, той й даде да пие лекарство, което малката Фадет го беше научила да приготвя. Даде й го тайно и сутринта, когато орачите, разтревожени от загубата на такава хубава крава, дойдоха да я вдигнат, за да я хвърлят в трапа, завариха я на крака, душеща храната, с прояснен поглед и с почти спаднал корем. Друг път змия ухапа един жребец и Ландри, вслушвайки се в съветите на малката Фадет, умело го спаси. После опита лек против бяс на едно куче, което оздравя и престана да хапе. Понеже Ландри криеше връзките си с малката Фадет и не се похвали с умението си, приписаха оздравяването на животните на големите му грижи към тях. Но татко Кайо, който също разбираше от тази работа и като всеки добър стопанин и чифликчия умееше да лекува животни, каза:

— Татко Барбо не притежава такъв дар да гледа добитък, а мога да кажа, че няма и щастие, защото миналата година загуби много животни, и то не за пръв път. Но Ландри има лека ръка, а човек си идва така надарен на света. Или имаш дарба, или нямаш. И дори тези, които отиват да учат в училище като артистите, нищо не научават, ако не са си надарени от рождение. И аз ви казвам, че Ландри е надарен и че всичко му идва отръки. Голяма природна дарба е получил той и тя струва повече от всички пари, необходими за стопанисването на един чифлик.

Това, което казваше татко Кайо, не бяха думи на лековерен и неразумен човек, само че той се лъжеше, като приписваше природна дарба на Ландри — единствената дарба на Ландри беше, че е грижлив стопанин и умее да използува рецептите, които е научил. Но природният дар не е празни приказки, тъй като малката Фадет го притежаваше наистина и с малкото уроци, които баба й беше дала, откриваше и отгатваше качествата, които добрият бог е вложил в някои билки в зависимост от начина, по който ги употребяват. Тя не беше магьосница, притежаваше разум да се защити, но умееше да наблюдава, да сравнява, да забелязва, да опитва, а това вече е природна дарба, никой не може да го отрече. Татко Кайо отиваше малко далеч, той си мислеше, че този и този воловар или онзи и онзи орач или има, или няма лека ръка и че само с присъствието си в обора прави добро или зло на добитъка. И тъй като винаги се съдържа малко истина дори в най-лъжливите вярвания, трябва да се съгласим, че добрите грижи, добросъвестната работа водят до по-добри резултати, които не биха могли да бъдат постигнати с небрежност и глупост.