Жорж Санд - Индиана

— Разбирам много добре, татко — отговори Ландри, — но позволете ми да ви задам още един въпрос, преди да ви отговоря. Заради семейството или заради самата нея смятате, че Фаншон Фаде не е добро познанство за мене?

— И заради едното, и заради другото — отговори татко Барбо, вече малко по-строго, а не както в началото, защото беше очаквал, че Ландри ще се смути и не му беше приятно, че той е спокоен и като че ли решен на всичко. — Първо на първо — продължи той, — лошото роднинство е лошо петно, така че никога почитано и тачено семейство като нашето не би пожелало да се свърже със семейство Фаде. Освен това малката Фаде също не вдъхва уважение и доверие на никого. Видяхме я как се възпитава и всички знаем колко струва. Чух, вярно е, пък и сам я зърнах два-три пъти, че от една година се държи по-добре, не тича с момчетиите и не говори лоши приказки на никого. Сам виждаш, че съм справедлив, но това не е достатъчно, за да повярвам, че дете, което е толкова лошо възпитано, може някога да стане почтена жена; а познавайки баба й добре, имам причини да се страхувам, че са те заплели в интрига, за да ти изтръгнат обещания и да ти докарат на главата срам и грижи. Казаха ми дори, че малката била бременна, което не искам да приема лековерно, но ме огорчава много, защото могат да ти припишат и да те упрекнат за това и всичко да свърши със скандално дело.

Ландри, още от първите думи на баща си си беше обещал да бъде предпазлив и да се обяснява кротко, загуби търпение, пламна като огън, стана и каза:

— Татко, тези, които са ви казали това, най-безсрамно са ви излъгали. Казали са такава обида за Фаншон Фаде, че ако ги знам кои са, трябва да се откажат от думите си или да се бият с мене, докато единият падне. Кажете им, че са подлеци и нечестивци и да дойдат да ми го заявят в лицето, а не така зад гърба, тогава ще видим!

— Не се гневи така, Ландри — каза Силвине, покрусен от мъка, — баща ми не те обвинява, че си прегрешил с тази девойка, но се страхува тя да не се е заплела с други, а като се разхожда денонощно с тебе, да те накара ти да отговаряш!

Ландри омекна, като чу гласа на Силвине, но все пак не можеше да не му възрази.

— Братко — каза той, — ти не разбираш нищо. Винаги си бил предубеден към малката Фадет, макар да не я познаваш. Все ми е едно какво ще кажат за мен, но не мога да понасям да говорят така срещу нея, искам баща ми и майка ми да знаят, за да се успокоят, че на земята няма друга девойка, тъй честна, тъй благоразумна, тъй добра и тъй безкористна като нея. Ако тя има нещастието да бъде от лош род, още по-голяма заслуга е, че е такава, каквато е, и аз никога не бих могъл да си представя как ще се поберат в устата на добри християни упреци за произхода й.

— Вие като че ли към мен отправяте укор, Ландри — каза татко Барбо и също стана, за да покаже, че няма да търпи своеволия. — По яда ви разбирам, че държите на Фадет повече, отколкото съм си представял. Щом нито се срамувате, нито съжалявате, да не говорим повече за това. Ще видя какви мерки трябва да взема, за да ви предпазя от една младежка лудория. А сега се върнете при господарите си.

— Не бива да се разделяте така — намеси се Силвине, като задържа брат си, който се приготви да си върви. — Татко, Ландри е много натъжен, че ви огорчи, но не знае какво да ви каже. Простете му и го целунете, защото ще плаче цяла нощ и вашето недоволство ще бъде голямо наказание за него!

Силвине плачеше, стрина Барбо също плачеше, плачеше и голямата сестра, плачеше и чичо Ландриш. Само татко Барбо и Ландри стояха със сухи очи, макар сърцата им да преливаха от мъка; те се целунаха. Бащата не поиска никакво обещание, знаейки добре, че има ли любов, обещанията стават съмнителни, а той не искаше да подронва авторитета си. Но даде на Ландри да разбере, че въпросът не е приключен и пак ще се върне към него. Ландри си отиде ядосан и отчаян. На Силвине много му се искаше да тръгне след него, но не се реши, защото предположи, че той ще отиде да излее мъката си пред Фадет. Легна си натъжен. Цялата нощ се въртя и сънува беди в семейството си.

Ландри почука на вратата на малката Фадет. Баба Фаде беше толкова оглушала, че като заспеше, нищо не можеше да я събуди; откакто бяха разгласили любовта им, Ландри разговаряше с Фаншон само вечер в стаята, където спяха старицата и малкият Жане. Там той също се излагаше на опасност, защото старата магьосница не можеше да го понася и ако го видеше, щеше да го изхвърли с метлата, а не с любезни приказки. Ландри разказа грижите си на Фадет, тя изслуша всичко покорна и смела. Отначало се опита да го убеди, че най-добре е да се откаже от дружбата им и да не мисли вече за нея. Но като видя, че той се натъжи и още повече се разбунтува, започна да го убеждава да се подчинят временно, докато се разбере накъде отиват работите.