Грегъри Робъртс - Шантарам

— Селото в небето! — извика тя.

— Точно така.

Асансьорът спря на двайсет и третия етаж и ние, залитайки, се прехвърлихме на бетонната повърхност, по която като метални бурени стърчаха стоманени пръти и телове. Мястото беше обширно и приличаше на пещера, разделена от поставени на равни интервали колони и покрита с плосък бетонен таван, украсен със страховити кабели. Всяка плоска повърхност бе сива, което придаваше стряскаща яркост на човешките и животинските фигури, събрани в дъното на етажа. Част от пространството около една колона бе отделено с ограда от бамбук и тръстика и се използваше за кошара. Вътре имаше нахвърляни слама и зебло, за да лежат козите, кокошките, котките и кучетата, които се хранеха в кошарата сред изхвърлените хранителни отпадъци и боклуци. Около друга колона бяха струпани навитите дюшеци и завивки на хората, които спяха тук. Около трета колона бе отделена площадка за игра на децата — с няколко игри, играчки и постлани черджета.

Щом се приближихме до групата хора, видяхме, че върху чисти тръстикови рогозки е подредено богато угощение. Огромни бананови листа служеха за чинии. Няколко жени сипваха порции от ориз с шафран, алу палак, кима, бхаджи и други ястия. Наблизо имаше няколко газови котлона и на тях продължаваше да се готви. Измихме си ръцете в един варел с вода и се настанихме на пода при другите, между Джони Пурата и Кишоре, приятел на Прабакер. Храната беше много по-силно подправена с лют пипер и къри, отколкото тази, която предлагаха по ресторантите в града, и много по-вкусна. Както беше обичаят, жените се гощаваха отделно на около пет метра от нас. Карла бе единствената жена сред нашата група от двайсет мъже.

— Харесва ли ви празненството? — попита Джони Карла, когато сервираха за втори път.

— Чудесно е — отвърна тя. — Храната е ужасно вкусна. И мястото, на което я ядем, е ужасно хубаво.

— Охо, ето го и новият татко! — провикна се Джони. — Ела тук, Дилип! Запознай се с госпожица Карла, приятелка на Лин. Тя дойде да хапне с нас.

Дилип се поклони ниско, долепил длани за поздрав, а после се отдалечи със срамежлива усмивка да огледа как върви приготвянето на чая на двата големи котлона. Директорът на строежа му беше дал един ден отпуска да организира празненството за семейството и приятелите си. Колибата му беше в законната част на бордея, но близо до моята собствена отвъд телената ограда.

Близо до празнуващите жени, точно зад котлоните с чая на Дилип, двама мъже се опитваха да изтрият нещо от стената. Думата, която — някой бе надраскал там, все още можеше да се разчете. С големи латински букви беше написано „САПНА“.

— Какво значи това? — попитах Джони Пурата. — Напоследък виждам тази дума навсякъде.

— Това е лошо, Линбаба — той се изплю и се прекръсти суеверно. — Това е името на крадец, гунда. Той е лош човек. Върши злини из целия град. Нахлува в къщите с взлом, краде, дори убива.

— Убива ли каза? — попита Карла. Устните й бяха изпънати, а челюстта й бе добила твърд, мрачен контур.

— Да! — отвърна натъртено Джони. — Първо бяха само думи, на плакати и на такива работи, и надписи по стените. Но сега се стигна до убийство, хладнокръвно убийство. Двама души бяха убити снощи в собствените им домове.

— Този Сапна е толкова ненормален, че използва женско име — усмихна се презрително Джитендра.

Струваше си да се отбележи. Думата „сапна“, която означаваше „сън“, беше от женски род, и доста често срещано женско име.

— Не е толкова ненормален — възрази Прабакер. Очите му блестяха, но беше сериозен. — Той казва, че е кралят на крадците. Казва, че щял да тръгне на война, да помогне на бедните хора и да убива богатите хора. Да, това е ненормално, но с такова ненормално много хора са съгласни мълчаливо наум.

— Кой е той? — попитах.

— Никой не знае кой е, Лин — отвърна Кишоре. Неговият провлечен английски с американски акцент, прихванат от туристите, се лееше гладко. — Много се говори за него, но никой, с когото съм говорил, не го е виждал. Може би е син на богаташ. Разправят, че бил от Делхи И че го лишили от наследство. Според някои бил дявол. Други пък мислят, че това изобщо не е човек, а нещо като организация. Навсякъде са разлепени плакати, които заповядват на крадците и на бедните копелета в жопадпати да вършат смахнати неща. И, както каза Джони, вече има двама убити. Изписват името Сапна по стените и по улиците из цял Бомбай. Полицаите задават много въпроси. Мисля, че ги е страх.