Агата Кристи - Поаро разследва

— Но револверът беше открит при Ийлинг? Няма как госпожа Хавъринг да го е оставила там.

— Да, това е било работа на Роджър Хавъринг, но точно тук е грешката им. Това ме насочи по правилния път. Човек, който извършва убийство с револвер, взет от мястото на престъплението, ще го захвърли веднага, а няма да го носи със себе си до Лондон. Не, мотивът е ясен, престъпниците са искали да отклонят вниманието на полицията от Дарбишър. Желаели са да отвлекат вниманието на полицията от района на „Хънтърс Лодж“ колкото се може по-скоро. Разбира се, револверът, открит при Ийлинг, не е този, с който е бил застрелян Пейс. Роджър Хавъринг е произвел един изстрел, донесъл го е в Лондон, отишъл е направо в своя клуб, за да си осигури алиби, а след това бързо се е придвижил до Ийлинг с железницата, свързваща Лондон с предградията. Отнело му е само двайсетина минути. Оставил е пакета там, където е бил открит по-късно, и се е върнал обратно в града. Това очарователно създание, съпругата му, след вечеря застрелва господин Пейс съвсем спокойно. Спомняш си, че той е бил прострелян откъм гърба, нали? Друго много важно нещо! Презарежда револвера и го оставя обратно на мястото му. Тогава започва да разиграва своята отчаяна малка комедия.

— Но това е невероятно — измърморих омаян аз. — И така…

— И така, това е самата истина. Bien sur 48 48 Bien sur (фр.) — разбира се. — Б.пр. , приятелю, истина е. Но вече друг въпрос е как да подведем тази интересна двойка под наказателна отговорност. Е, Джап трябва да си свърши работата… вече му написах всичко подробно, но се страхувам, Хейстингс, че сме длъжни да ги оставим на тяхната участ или на le bon Dieu 49 49 Le bon Dieu (фр.) — всевишния. — Б.пр. , което предпочиташ.

— „Порочните никнат като гъби“ — припомних му аз.

— Но винаги си плащат, винаги, croyez moi 50 50 Croyez moi (фр.) — повярвайте ми. — Б.пр. .

Предвижданията на Поаро се оправдаха. Джап, въпреки че беше убеден в истината на неговата теория, не успя да събере достатъчно доказателства, за да предяви обвинения.

Огромното състояние на господин Пейс попадна в ръцете на убийците му. Въпреки това Немезида си свърши работата. Прочетох във вестника, че уважаемите господин Роджър Хавъринг и съпругата му са били измежду загиналите в катастрофата на самолета за Париж. Справедливостта бе възстановена!

— Колко много кражби на облигации станаха напоследък! — забелязах една сутрин, оставяйки вестника настрани. — Поаро, нека забравим за малко детективската наука и се позанимаем с престъпленията.

— Иска ви се, как му казвате вие — да хванете нишката по най-бързия възможен начин?

— Чуйте какъв е последният голям удар. Лондонската и Шотландската банки изпратили за Ню Йорк Облигации на свободата 51 51 Облигации на свободата — облигации на правителството на САЩ, пуснати през двайсетте години. — Б.пр. на стойност един милион долара на борда на кораба „Олимпия“ и те по най-фантастичен начин изчезнали.

— Ако не беше mal de mer 52 52 Mal de mer (фр.) — морска болест. — Б.пр. и трудният за прилагане метод на Лавергие за прекосяването на Ламанша, аз самият с голямо удоволствие бих попътувал на тези големи лайнери — промърмори замислено Поаро.

— Да, наистина — възкликнах с ентусиазъм. — Някои от тях са истински дворци; с басейни, шезлонги, ресторанти, палмови кътчета — човек трудно може да повярва, че е в морето.

— Аз лично винаги усещам, когато съм в морето — тъжно промълви Поаро. — А всички тези дреболии, които изброихте, не ме вълнуват; но помислете, приятелю, за гениите, които пътуват там инкогнито. На борда на тези плаващи дворци, както сам справедливо ги нарекохте, човек може да срещне елита, haute noblesse 53 53 Haute noblesse (фр.) — каймака. — Б.пр. на криминалния свят.

Засмях се.

— Ето, значи, откъде идва вашият ентусиазъм! Бихте искали да кръстосате шпаги с човека, който е задигнал облигациите?

Хазяйката ни прекъсна:

— Една млада дама иска да ви види, господин Поаро. Ето визитната й картичка.

На картичката пишеше: „Госпожица Есме Фаркуър“. Поаро се наведе да вдигне една случайно паднала на земята троха и след като внимателно я пусна в кошчето за отпадъци, кимна на хазяйката да покани дамата.

След около минута в стаята бе въведено едно от най-очарователните момичета, които някога съм срещал. Беше на около двайсет и пет години, с големи кафяви очи и прекрасна фигура. Добре облечено и със сдържани маниери.