Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Старият лукумон усети съмненията ми и каза:

— Ти навярно не разбираш какво искам да кажа с „да им придаваш форма“. — Той взе къс дърво, приближи го до очите ми и проговори: — Погледни това парче дърво! — После хвърли парчето на пода и извика: — Виждаш ли? Това не е дърво, а жаба!

Аз наистина видях, че дървото изчезна и на негово място се появи крастава жаба, която скочи уплашено няколко пъти и след това застина неподвижно, разглеждайки ме с малките си кръгли очички.

— Вземи я в ръка — каза старецът и се разсмя весело, тъй като аз гледах с недоверие ту към него, ту към жабата.

Наведох се и взех жабата. Усетих, че е студена и хлъзгава. Жабата се противеше в ръката ми.

— Пусни я — каза лукумонът.

Позволих на жабата да скочи от дланта ми. Щом докосна пода, тя отново се превърна в парче дърво. Тогава лукумонът от Волтера се наведе на свой ред и взе същото парче дърво.

— Призовавам не подземните сили, а земните. Виж как теленцето се превръща в бик!

Той хвърли дървото на пода. Изведнъж то започна да расте и пред нас се появи току-що родено теленце. Още мокро, то стоеше несигурно на тънките си крака. Скоро обаче телето започна да се променя с невероятна скорост, докато се превърна в огромен бик, който почти зае цялото помещение. Бикът взе да пръхти нервно и в очите му заблестяха тъмни пламъчета. Видът му беше наистина застрашителен…

Лукумонът щракна с пръсти — сякаш тази игра му бе омръзнала. Бикът изчезна, а на пода остана, както и преди, само парче дърво.

— Всичко това можеш да направиш и ти самият — стига да поискаш — усмихна се отново старият лукумон. — Бъди добър, вземи дървото. Кажи в какво искаш да се превърне то и ще видиш, че ще успееш.

Аз се наведох послушно, взех парчето дърво и го завъртях в ръцете си. Обикновено гладко парче дърво.

— Не призовавам нито подземните, нито земните сили — казах аз. — Призовавам силите, които са над земята: гълъб, моята птица!

Произнесох тези думи бавно, гледайки дървото.

Изведнъж усетих, че държа в ръцете си снежнобяла птица, усетих топлината й, дори ударите на сърцето й. Белоснежният гълъб изскочи от ръцете ми и започна да пърха, полетя из стаята, а после се върна обратно и кацна на рамото ми. Аз го взех отново в ръцете си и усетих острите му нокти. Лукумонът от Волтера го погали и каза:

— Каква красива птица създаде! Та това е птицата на богинята! Белоснежна…

Старецът прошепна:

— Вярваш ли сега, Турмс?

Гълъбът изведнъж изчезна и в ръцете ми остана само парче дърво.

Явно съм имал направо потресен вид, защото и двамата мъже се разсмяха:

— Сега навярно разбираш, Турмс, защо възрастта на лукумона е от толкова голямо значение! Най-добре е, ако той намери себе си чак на четиридесетгодишна възраст. Ако беше узнал за способностите си, когато беше още младеж, ти навярно би се поддал на изкушението и би започнал да се забавляваш с дарбата си — да създаваш всякакви зверове и да плашиш хората около себе си. Дори би се осмелил да създадеш нещо, което никога не е съществувало. Но не си струва да се гневят напразно боговете, иначе и те самите ще ни измамят. Ако се срещнеш с враг — достатъчно е да хвърлиш в краката му змия и той ще се уплаши. Това е напълно разрешено. Ако се чувстваш самотен, можеш да създадеш любимото си животно, което ще те сгрява с тялото ти. Но никой страничен човек не трябва да го вижда! Можеш да говориш колкото си искаш с това животно и да го галиш, но без свидетели.

Отново усетих, че ми се завива свят и сърцето ми започна да бие силно от необичаен прилив на сили.

— А човек? — попитах аз. — Мога ли да създам човек приятел?

Двамата се спогледаха, после ме погледнаха и поклатиха отрицателно глави:

— Не, Турмс, нямаш право да създаваш човек. Допустимо е само да призовеш някой дух и да го вселиш в човешки образ, за да можеш да разговаряш с него. Но духовете са зли или добри. Някой зъл дух може да те превари и да те подведе по грешен път. Ти не си всезнаещ, Турмс, не си в състояние да постигнеш всичко. Не забравяй, че си роден в човешки образ. Всичко това ти връзва ръцете и поставя предел на познанията ти. Ти си като заключен в затвор, ограден от здрави стени. Само смъртта ще може да ги разруши и да те освободи, а после ти ще се родиш отново. В друго време, на друго място. Но до следващото си раждане ще си почиваш. Турмс, ти си лукумон. Познай себе си, повярвай в себе си!

От думите им усетих, че тялото ми се разтрепери, аз закрих лицето си с ръце и възкликнах: