Владислав Реймонт - Селяни

Родното село с всичките красоти на природата, със спокойствието и негата на пейзажа на Средна Полша, със скъпите, изпълнени със спомени от детството кътчета, вече не стига на Реймонт. Той се задушава в дребнотемието на селското инертно битие, в сънния ритъм на живота и малките му радости. Отново избягва от родния дом и попада в провинциална театрална трупа. Стоически понася лишенията и трудностите на този живот и ако след време се отказва от по-нататъшно участие, това става не от отчаяние или малодушие, а от събудената художествена самокритичност. Реймонт си дава сметка, че няма достатъчно талант, за да постигне нещо значително в театралното поприще, напуска трупата и постъпва на работа като дребен чиновник в железниците. Прекарва известно време в духовно бездействие, докато нарастващото вътрешно напрежение отново го превръща в скитник подир неясен, неведом, но примамлив кумир. Заминава за Вроцлав заедно с някакъв учител по немски, който го въвежда в ритуалите и секретите на окултистичните теории. Във Вроцлав Реймонт попада в среди на окултисти, наблюдава живота им и заедно с ентусиазма на новите впечатления у него се утвърждава познанието за стремежа на човека към тайнственото, към неизпитаните и непокорени пространства на човешката психика, което дава емпиричната основа на късния му роман из живота на лондонските спиритисти — „Вампирът“.

След напускането на „поредната“ среда Реймонт отново поема своето пътешествие из Полша. Пак се сблъсква с живота на театралната трупа и за втори път я напуска по свое желание, въпреки че остава без работа, без препитание. Страстта за нови впечатления го води из тежката действителност от края на миналия век, а гладът събужда у него реакциите на най-низшите слоеве на населението, които ще му позволят да осъществи в по-късното си творчество, макар и без стабилна мирогледна основа, един ярък, интуитивно изграден реализъм на социалния детайл. Известно време Реймонт работи във фабриките на град Лодз и опознава още една страна на съвременната си историческа епоха — създаването на едрия финансов капитал, развитието на промишленото производство, което води със себе си оформянето на новата обществена класа — пролетариата. Тези впечатления са особено важни за автор като Реймонт, който е изнесъл от родното село усещането за земята, стабилността на вечното безвремие на селскостопанския цикъл. Още тогава, опознавайки мизерията на първите работнически маси, Реймонт се изпълва с презрение към нищетата на градската цивилизация, зарежда се с неприязън към техническия прогрес, който е свързан с унижението и физическото изтощение на човека. Липсата на здрава мирогледна основа пречи на Реймонт да забележи подмолните течения на истинските противоречия, реалните параметри на потенциално съществуващата, макар и все още неосъзната класова непримиримост.

След време бъдещият писател започва работа като кантонер край село Кросновице. Живее в къщата на извънредно бедни селяни и неговите впечатления се попълват с новите социални образи — тези на разоряващия се селянин, на селския пролетариат, който не е в състояние да скъса емоционалната връзка със селото и предпочита полугладното съществуване в родните места пред риска на градското надничарство. В този беден селски дом Реймонт създава и първите си художествени произведения. Продължителното лутане из пътищата на живота, страстното търсене на пълна творческа изява, на личностна реализация най-после приемат своята единствено възможна за психологическия натюрел на Реймонт форма — прозата. Първите му литературни опити получават положителна оценка от критиката и Реймонт, изпълнен с творческа дързост, уверен в изстраданото, но открито един път завинаги поприще, изоставя работата си и се премества във Варшава, където започва непрекъснат, всеотдаен писателски труд. Огромният житейски материал, който дава солидна основа на ранните му произведения, изключително богатата гама от човешки преживявания, която Реймонт изтънко познава от живия живот, предопределят бързия успех на младия писател в широк и значително диференциран социално читателски кръг. Неговата повест из живота на селските бедняци „Томек Баран“, трагичната съдба на селските деца от големите шляхтишки имения, показана в новелата „Кучка“, безогледната жестокост на наследствените разпри, в които се оглеждат новите социални антагонизми, проследени в новелата „Смърт“, доказват на полската културна общественост, че през 1895 година, в самия край на века, в полската литература се е появил един изключителен талант, чийто панорамен поглед върху актуалната действителност несъмнено ще донесе нови, още по-проникновени художествени открития.

Читать дальше