Владислав Реймонт - Селяни

— Трябва да си вървя, късно е вече — пошепна тя, като подстана.

— Не бой се, още не ще да са заспали, чуват се гласове по пътя, навярно се разиждат от Клембови.

— Оставила съм при доенето чебурите, та кравите ще си изпотрошат краката.

И млъкнаха, защото някакви гласове се раздадоха наблизо и се изгубиха; но нейде отстрана, като че в същата пътечка, захрущя снегът и някаква висока сянка се замярка тъй очертано, че те скочиха на крака.

— Има някой там… само че се притаи до плета.

— Така ти се е видяло… понякога такива сенки вървят след облаците.

И те дълго се вслушваха и се взираха в тъмнината.

— Да идем в сенарника, там е по-тихо! — пошепна той разпалено.

Всеки миг те се озъртаха с тревога, заставаха със затаен дъх и слушаха, но наоколо беше тихо и мъртво; бързо и предпазливо се доближиха до сенарника и се пъхнаха в дълбоката дупка, която се чернееше току над земята.

Пак потъмня светът, облаците се сгъстиха в непрогледна маса, бледите светлини угаснаха, нощта сякаш склопи клепачи и потъна в дълбок сън. Вятърът отмина без следа, още по-дълбока и още по-неспокойна тишина лъхаше, та можеше да се чуе треперенето на наведените под снега дървета и далечен далечен шум на вода, пусната върху воденични колела, а след доста време снегът по пътечката пак захруптя: вече ясно се чуваха тихи, предпазливи, сякаш вълчи стъпки… Някаква сянка се откъсна от стените и наведена се промъкваше по снега, беше все по-близко, ставаше по-голяма, спираше се всеки миг и пак тръгваше… сви зад сенарника откъм полето, допълзя почти под дупката и дълго се ослушваше.

После се промъкна към прелеза и се скри под дърветата…

Не мина много и сянката отново се показа, като влачеше след себе си грамадно бреме слама, спря се за миг, ослуша се и скочи към сенарника, затъкна дупката с бремето… драсна кибрит и огънят мигом засвети по сламата, зашумя, блеснаха хиляди езици и след миг избухна като кървав плащ и обгърна цялата страна на сенарника…

А Борина, наведен, страшен като мъртвец, седеше на пост с вила в ръка.

Те изведнъж разбраха какво става: кървавите блясъци взеха да се провират вътре и хаплив пушек запълни ямата, те скочиха с писък, удряха се в стените и не знаеха къде остана изходът, полудяха от страх и едвам дишаха, докато най-сетне Антек по някакво чудо улучи втикнатото бреме, наблегна с все сила и заедно с него падна на земята, но преди да скочи, старият се хвърли върху му и забоде вилата в земята; не го засегна, тъй като Антек скочи и преди старият да повтори, блъсна го с пестници в гърдите и изчезна.

Тогава Борина се спусна към сенарника, но нямаше я вече и Ягна. Тя му се мярна само и изчезна в нощта, а той зарева като обезумял с напълно несвестен глас:

— Пожар! Пожар! — и тичаше с вилата около сенарника, та изглеждаше като дявол в кървавата светлина, понеже огънят бе обхванал вече целия сенарник, мяташе се шумно, съскаше и се извиваше нагоре в страшен стълб от пламъци и дим.

Дотърчаха хора, развикаха се по село, някой удари камбаната, тревога заразкъсва сърцата, а пожарът растеше и се развяваше като огнен плащ на всички страни и пръскаше дъжд от искри по сгради, по цялото село.

Каквото ставаше в Липци след онази паметна нощ, мъчно би запомнил и разказал човек, та ако ще би и не знам каква глава да има. Закипя в селото като в мравуняк, когато някой нехранимайко го разрови с тоягата си.

Съмнало-несъмнало, а хората разтъркаха очи от нощния сън и всеки бързаше към мястото на пожара, мнозина дори дочитаха сутрешните си молитви из пътя и тичаха като на някой панаир.

Настанал беше тежък и тъй замъглен ден, че макар да бе време за проясняване, още повече притъмняваше като призори, защото захвана да вали сняг на мокри парцали и забули света с разрошена, кристалеста и омекнала покривка, но никой не обръщаше внимание на покривката, от вси страни се събираха на пожарището, стърчеха там по цели часове, приказваха си тихо за вчерашното събитие и наостряха уши да чуят нещо ново.

Вдигна се голям шум, понеже все повече хора прииждаха; цели тълпи се бяха събрали при портата, дворът беше пълен, а при сенарника беше същинска блъсканица и се аленееше от женски дрехи.

Сенарникът беше цял изгорял, само две от подпорите стърчеха на пожарището опалени като главни, а покривите на кочините и на сушината бяха оголени от сламата до самите стени и всичко беше разхвърляно, та цялата пътека и околността на петдесетина метра бяха завеяни и затрупани с огорели снопчета от покрива, почупеци летви, изгоряла слама, наполовина овъглени дървета и всевъзможни други обгорели неща.