Владислав Реймонт - Селяни

И така си вървеше времето — бавно и равномерно, като часовете на часовника: ни можеш да го подкараш, нито да го задържиш!

Зимата беше все така люта, макар и много променлива; имаше такива студове, каквито не помнеха и най-старите, ту наваляваха дълбоки снегове, ту цели седмици омекваше и в рововете се набираше вода, а тук-там и нивите прокопняваха, ту задухваха такива ветрове, такива виелици, та нищо не можеше да се види, после наставаха спокойни, тихи дни и слънцето така припичаше, че по улиците загъмжаваше от деца, врати се изпоразтваряха, радост обземаше хората, а старите излизаха пред къщите на припек.

В Липци животът течеше по старому: комуто било писано да умре — умираше, който имаше да се весели — веселеше се, когото бе сполетяла беда — оплакваше се, който бе болен — изповядваше се и чакаше края си. И така вървеше някак с божията помощ из ден в ден, от седмица на седмица, само да дочакат пролетта или кому каквото е определено.

В същото време обаче всяка неделя музика свиреше в кръчмата, танцуваха, пееха, понякога се караха, понякога се хващаха гуша за гуша, та после свещеникът ги порицаваше от амвона, и ставаха разни други истории. Стана сватбата на Клембовата мома, три дни се веселиха и тъй шумно, та казваха, че Клемб взел назаем от органиста още петдесет рубли за тая сватба. И помощникът направи хубав годеж на дъщеря си с Плошка. Някъде кръщенка станеше, но твърде рядко, не беше още време, защото повечето жени се надяваха чак към пролет.

И на стария Причек се нещо заумира по това време, не боледува и седмица, а беше сиромахът едва на шейсет и четири години. Цяло село беше на погребението, защото децата му направиха богата помана.

Понякога се събираха вечерно време на преденки. Толкова моми и момци дохождаха там, че ставаше такава веселба, смехове, радост — да му е мило на човека да гледа, а пък и Матеуш беше напълно оздравял, та предвождаше младежите и самият той най-вече се проявяваше.

Селото се тресеше от постоянни разговори, уговаряния, недоразумения, караници, съседски спречквания, новини. Понякога пристигаше някой стар просяк, разправяше разни истории за далечния свят и със седмици седеше в селото.

Понякога пък писмо дойдеше от някое момче от войската, та що четене падаше, що приказки, раздумки, момински въздишки и майчински плачове — стигаха за цяла седмица!

И други работи ставаха: ту Магда се ценила слугиня в кръчмата, ту Бориновото куче ухапало момчето на Валек, та се заканваха със съдилище, ту Йенджейовата крава се задавила с картофи, та Ямброжи трябвало да я коли, ту Гжеля взел от воденичаря сто и петдесет рубли и заложил срещу тях ливадата си, ту ковачът купил два коня, та се много чудеха на това и най-различно го тълкуваха, ту свещеникът боледува цяла седмица, та идваше свещеник от Тимов да го замества — или приказваха за крадците, жените пък за разни други страшни неща бъбреха; за вълците често ставаше дума, понеже били издушили овцете на чифлика; говореха за работите около дома, за света, за хората и различни други неща, дето нито могат да се запомнят, нито някой може да ги изкаже! И все се намираше нещо ново, та на всички стигаше и за дните, и за дългите вечери, тъй като през зимата всеки имаше свободно време.

Със същото се развличаха и у Боринови, само с тази разлика, че старият седеше като камък у дома си и не ходеше на никакви разговорни, па и на жените не позволяваше, та Ягуша изпадаше чак в отчаяние, а Южка мърмореше от яд по цели дни, защото страшно й дотягаше да стои в къщи. Едничкото й удоволствие беше, дето не й забраняваше да ходи с къделя по съседите, но само у ония, където се събираха по-стари жени.

Та затова вечерно време си седяха повече в къщи. Една вечер към края на февруари се бяха събрали неколцина в другото отделение на къщата, където Доминиковица тъчеше платно на лампа, а другите поради страшния студ се бяха натрупали покрай огнището. Ягуша и Настка предяха, та вретената им бръмчеха, вечерята се доваряваше, Южка се въртеше насам-натам из къщи, а Борина смучеше лулата си, пущаше дима в комина и се беше дълбоко замислил, защото почти не се обаждаше. На всички дотягаше тази тишина; само огънят пращеше, щурец цвъртеше в ъгъла, станът похлоцваше, а някак никой не продумваше. Най-сетне Настка поде:

— Ще идете ли утре на седянка у Клембови?

— Мариша канеше днеска.

— Рохо обещал, че утре ще чете там из книга за царете.

— Бих дошла, ама още не знам… — рече Ягуша и погледна въпросително стария.