Пауло Куельо - Изневяра

- Но тя няма никакъв шанс - допълва Мариан.

После ми подава ръка, здрависваме се и тя се отдалечава без повече обяснения.

Впонеделник цяла сутрин се опитвам да се свържа с Якоб по личния му мобилен телефон. Звъня, но не ми отговаря. Скривам номера си, за да не му се изписва, решавайки, че той го е запаметил. Опитвам пак, но все така не ми отговаря.

Звъня на асистентите му. Информират ме, че е безкрайно зает в деня след изборите. Добре, обаче аз на всяка цена трябва да говоря с него, продължавам да настоявам.

Прибягвам до стратегия, която използвам сравнително често - да се обадя от чужд мобилен телефон, който да не е в списъка с контактите му.

Телефонът иззвънява два пъти и Якоб се обажда.

Аз съм. Трябва спешно да те видя.

Якоб отговаря любезно, че днес му е невъзможно, но ще ми се обади.

- Това новият ти номер ли е?

Не, взех назаем един телефон, защото ти не отговаряше на моите позвънявания.

Той се смее така, сякаш чува най-забавното нещо на света. Допускам, че може би е обграден от хора и се преструва добре, че води невинен разговор.

Някой ни е снимал в парка, докато се целувахме, и сега се опитва да ме изнудва, лъжа аз. Ще обясня, че вината е твоя, ще кажа, че ти си ми се нахвърлил. Хората, които са те избрали, мислейки, че скорошната ти афера е била случайна, ще останат твърде разочаровани. И въпреки че може да станеш депутат, ще изгубиш шанса си да станеш министър.

- Всичко наред ли е?

Казвам, че да, и затварям, като преди това го моля да ми изпрати съобщение къде и в колко часа ще се видим утре.

Чудесно се чувствам.

И как ли би могло да е иначе? Най-после имам нещо, за което да мисля в моя отегчителен живот. И безсънните ми нощи вече не са пълни с блуждаещи откачени мисли. Сега знам какво искам. Имам неприятелка, която трябва да съсипя, и цел, която трябва да постигна.

Мъж.

Не е любов - или може дори да е, но това няма значение. Моята любов ми принадлежи и аз съм свободна да я дам на когото си искам, дори и да не ми отвърне със същото. Естествено, би било чудесно това да се случи, но ако не стане, спокойно. Няма да се откажа да дълбая този кладенец, в който се намирам, защото знам, че там долу има вода - жива вода.

Радвам се на мислите си - свободна съм да обичам когото си искам на този свят. Мога да реша това, без да искам нечие позволение. Я да видим колко мъже са били влюбени в мен, без да съм им отвръщала със същото. И въпреки това ми пращаха подаръци, ухажваха ме, унижаваха се пред приятелите си. И никога не ми се разсърдиха.

Когато ме виждаха отново, в очите им все още личеше разочарованието от незавоювания успех, за който щяха да се борят до края на живота си.

Щом те правеха така, защо аз да не мога? Интересно е да се бориш за несподелена любов. Е, може да не е приятно. Може да остави дълбоки неизлечими белези. Но поне е интересно - особено за човек, който преди няколко години е започнал да се страхува от поемането на рискове. И който изживява ужасни моменти, осъзнавайки възможността нещата да станат неконтролируеми.

Повече нищо няма да потискам. Това предизвикателство ме спасява.

Преди шест месеца си купихме нова пералня и се наложи да сменим тръбите в сервизното помещение. Трябваше да сменим и пода и да пребоядисаме стената. Накрая там стана по-хубаво, отколкото в кухнята.

За да няма такъв контраст, ремонтирахме и кухнятa. Тогава пък си дадохме сметка колко овехтяла изглежда трапезарията. Ремонтирахме и нея, но тя стана по-уютна от кабинета, който не беше обновяван от десет години.

Захванахме се и с него. Постепенно ремонтът обхвана цялата къща.

Надявам се същото да стане и с живота ми. Малките неща да доведат до големи промени.

Прекарвам известно време в проучване на биографията на Мариан, която официално се представя като мадам Кьониг. Родена е в богаташко семейство, съдружници в една от най-големите фармацевтични компании в света. На снимките в интернет навсякъде е елегантна - независимо дали става дума за обществени изяви или спортни събития. Никога не е облечена по-изискано или по-неизискано, отколкото подхожда на ситуацията. Не би отишла по анцуг в Нион или с рокля „Версаче" в младежки нощен клуб, както направих аз.

Навярно е жената, на която най-много завиждат в цяла Женева и околностите. Въпреки че е наследница на огромно състояние и е омъжена за обещаващ политик, има собствена кариера като преподавател по философия. Написала е две дисертации, едната от които докторска на тема „Уязвимост и психоза след пенсионирането", издадена от Женевското университетско издателство. Има и две статии в уважаваното списание „Ле Ранконтр", където са публикувани трудове на Адорно и Пиаже. Има дори собствена страница във френската версия на Уикипедия, въпреки че тя отдавна не е обновявана. Там е описана като „специалист по проблемите на агресията, конфликтите и насилието в старческите домове на Романска Швейцария.