Паулу Коелю - Воинът на светлината — наръчник

Няма по-презрени от хората, които се отнасят с безразличие към чуждото нещастие.

Когато струните са винаги опънати, инструментът се разстройва. Когато воините тренират непрекъснато, губят от спонтанността си по време на битка. Когато конете непрекъснато прескачат препятствия, накрая си счупват някой крак. Когато лъковете се опъват всеки ден, вече не изпращат стрелите си със същата сила.

Ето защо, дори и да няма настроение, воинът на светлината се опитва да се наслаждава на дребните неща от всекидневието.

Воинът на светлината се вслушва в Лао Дзъ, който казва, че трябва да мислим по-малко за дните и часовете, за да можем да се съсредоточим още по-силно върху минутата.

Само по този начин воинът успява да разреши някои проблеми, преди те да са се появили; концентрирайки се върху дребните неща, той успява да избегне големите нещастия.

Но да размишлява върху дребните неща не означава да си дребнав в мислите си. Когато си прекалено загрижен за нещо, накрая от живота ти ще изчезне всякаква радост.

Воинът знае, че една голяма мечта се състои от много и различни неща, така както слънцето е съвкупност от милиони лъчи.

Има моменти, в които пътят на воина преминава през периоди на еднообразие.

Тогава той следва съвета на полския равин Нахман де Брацлов: „Когато не успяваш да медитираш, достатъчно е да повтаряш само една съвсем обикновена дума, защото това ще успокои душата ти. Не казвай нищо друго, а повтаряй тази дума непрекъснато, безброй пъти. Накрая тя ще изгуби своя собствен смисъл и ще придобие ново значение. Бог ще отвори вратите и ти, служейки си със тази съвсем обикновена дума, ще можеш да изкажеш всичко, което искаш.“

Когато е принуден да върши една и съща работа много пъти, воинът използва тази практика и превръща труда си в молитва.

Воинът на светлината никога не се стреми към увереност в правотата, той има път, който да следва и към който да се приспособи според времето.

Когато участва в битка през лятото, снаряжението и техниката му са различни от тези, които използва през зимата. Бидейки гъвкав, той не преценява света от позицията на „правилно“ и „погрешно“, а от позицията на „най-подходящото за дадения момент поведение.“

Знае, че другарите му също трябва да се приспособяват, и затова не се учудва, когато те често променят поведението си. Дава на всеки един времето, което му е необходимо, за да оправдае действията си.

Воинът е безпощаден към измяната.

Воинът сяда заедно с приятелите си около огъня. Понякога прекарват часове във взаимни обвинения около огъня, но накрая заспиват в една и съща палатка и забравят казаните обиди. От време на време към групата се присъединява по някой новодошъл. И тъй като до сега не е преживял нито едно събитие с останалите, той показва само положителните си страни и някои започват да го възприемат като учител.

Ала воинът на светлината никога не го сравнява със старите си бойни другари. Чужденецът е добре дошъл, но той ще му се довери едва когато разбере кои са недостатъците му.

Воинът на светлината не влиза в битка, без да познава границата на възможностите на своя съюзник.

Воинът помни една стара пословица: „Ако разкаянието убиваше…“ знае, че разкаянието наистина убива; то бавно разяжда душата на този, който е допуснал грешка, и го тласка към самоунищожение.

Воинът не иска да умре по този начин. Когато постъпва жестоко или подло — защото и той като всички хора има много недостатъци — не се срамува да помоли за прошка.

Ако все още е възможно, воинът полага усилия да поправи злото, което е причинил. Ако човекът, когото той е засегнал, вече е мъртъв, воинът прави добро на някой непознат и го посвещава на душата на човека, когото е наранил.

Воинът на светлината не се разкайва, защото разкаянието убива. Той навежда глава и поправя злото, което е причинил.

Всеки воин на светлината е чувал майка си да казва: „Синът ми го е направил, защото е бил ядосан, но по природа е много добър.“

Въпреки, че уважава майка си, той знае, че не е така. Не се самообвинява за необмислените си постъпки, но не си и прощава грешките, които е допуснал — иначе никога няма да намери отново верният път.

Воинът разумно преценява резултата от деянията си, а не намеренията, които е имал, постъпвайки по този начин. Поема отговорността за всичко, което прави, дори и да се наложи да плати висока цена за някоя от грешките си.

Една древна арабска пословица гласи: „Бог съди за дървото по плодовете, а не по корените.“