Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

Северно от Куру, Френска Гвиана

Врагът бавно приближаваше предната отбранителна позиция на „Мамбо“ — точно според очакванията на Кемрън — откъм голямото сечище. Кемрън и Ортис бяха разгънали ефикасно хората си. Още веднъж „Мамбо“ беше разделен на три отряда. „Мамбо-1“ включваше Ортис, Зимър и Кемрън. Тримата войници в „Мамбо-2“ бяха на шест метра вдясно от тях, а „Мамбо-3“ се състоеше от последните двама, които бяха горе в дърветата, на петнайсет метра от минните сюрпризи.

Кемрън погледна часовника си. Според последната му радиовръзка със спасителния хеликоптер разполагаха с още петнайсет минути. Той взе решение и тръгна напред.

— Къде отиваш, amigo?

— Отпред. Искам да разбера колко близо са тези момчета. Хеликоптерът ще пристигне всеки момент. Ако те са все още твърде далеч, ще върна „Мамбо-3“ тук. Няма смисъл да ги излагаме на ненужен риск.

Ортис кимна.

Кемрън се сниши и пое напред тихо, предпазливо. Макар че районът се смяташе за подсигурен със сюрпризите, винаги беше възможно врагът да се промъкне незабелязано. Опря гръб в едно дърво и погледна вляво и вдясно. Нищо. Избра си друго на няколко крачки пред себе си и хукна към него. Отново се облегна на ствола му и огледа земята. Доволен, той продължи напред, като подбираше преходите така, че хем да сведе до минимум възможността да бъде забелязан, хем да напредва максимално бързо.

Довърши поредната прибежка секунда-две, преди да реагира на появилите се в полезрението му няколко души, които идваха към него. Хвърли се на земята и се затъркаля обратно към дървото. Всичко стана много бързо. Секунда по-късно той се повдигна, скри се зад дебелия дънер и…

След силната експлозия се разнесоха високи стенания. Някой се беше натъкнал на една от мините на Зимър. Кемрън се канеше да погледне натам, когато от няколко места наведнъж заехтя стрелба. Огънчетата от дулата се виждаха ясно в горския мрак. Стрелбата се смесваше с ужасните викове на ранените и бесните крясъци на други.

Кемрън пак се хвърли на земята и се затъркаля далеч от дървото. Вдигна глава нагоре към двамата войници от „Мамбо-3“, приковани зад дебелите клони, докато градушката от куршуми обхвана целия район.

— Изтеглете се! Изтеглете се! — закрещя той, колкото му глас държи, но те не можеха да го чуят. Кемрън бързо загърми тяло, мъчейки се да се зарови в дебелия една педя пласт листа. Задоволил се с оскъдното прикритие, той нагласи лостчето на „МР5“ на автоматична стрелба и се прицели към първата група огънчета от дула на повече от трийсет метра пред него — те, изглежда, стреляха по „Мамбо-3“ Притисна към рамото си сгъваемия приклад, прикрепяйки дулото с лявата си ръка, а показалеца на другата сложи върху спусъка.

Нова експлозия. Още псувни и викове. Започна стрелба от друг сектор вляво от него. По кого ли стрелят? Бяха само трима тук, двамата войници горе и той самият. Другите от „Мамбо“ бяха на безопасна позиция почти на шейсет метра зад тях.

Сви рамене и погледна назад към присвяткванията вляво от него. Натисна спусъка и заръси в широка дъга на височина половин човешки бой. Автоматът бълваше деветмилиметрови куршуми, като изпразни и трийсетте в пълнителя за по-малко от десет секунди. Някои от огънчетата от дулата изчезнаха. Кемрън бързо махна празния пълнител и взе друг от джоба на жилетката си. Щракна го на мястото му, зареди автомата. Отново изпразни и този пълнител по врага. Изчезнаха още няколко огънчета. Пресметна, че са останали само пет-шест нападатели.

Нова експлозия. Сега далеч вляво. Врагът приближаваше от всички страни. Обграждаха ги.

— Изтегляйте се! Веднага! Веднага!

Този път единият войник извърна бързо глава към него. Кемрън им даде знак да слизат. И двамата кимнаха и запълзяха надолу. Кемрън извади пълнителя и пъхна на негово място предпоследния. Премести лостчето на „МР5“ на единична стрелба, зареди автомата и го насочи към все още присвяткващите дула. Погледна бързо към слизащите от дървото войници и се премери в едно огънче. Стреля веднъж, втори път. Огънчето изчезна. Прицели се в съседното. И то изчезна. Кемрън се извърна към войниците. Вече ги нямаше.

Запълзя обратно към дървото, когато градушка от куршуми почти откърти кората му. Кемрън притисна автомата към гърдите си и се затъркаля. Беше отишъл твърде близо до врага и атакувал само на един фронт, а той неотстъпно го беше наближавал откъм фланговете. Щяха да го нападнат отстрани. Продължи да се търкаля, пред очите му се мяркаха земя, дървета, облак от листа. Чуваше около себе си неразбираеми викове. Търкаляше се, докато се блъсна в друго дърво. Заобиколи го и се повдигна. Огледа бързо района, но беше трудно да види нещо в мрака. Обърна се и хукна към отбранителната позиция на „Мамбо“