Трябваше да бърза. Беше точно между приближаващия враг и своите. Само след секунди може да попадне в кръстосан огън. Тичаше, колкото му държат краката. В ума му нахлуха образи от миналото. Джунглите, оризищата, овъглените от напалм трупове. И миризми. Миризмата на барут в гората, на гниеща шума, на изгоряла плът. Той пак беше там. За миг му се стори, че всъщност никога не е напускал онези джунгли, онези адски места, полетата на смъртта. Тръгвай, Кемрън. Имаш… шанс самичък. Гласът на Скергън ечеше в главата му, изпълни душата му. Защо го остави? Но всичко… е наред, Кемрън. Аз просто… ще се крия тук. Беше разумно. Тогава му се стори, че така трябва да постъпи, но вината го гризеше. Съкрушителната вина, болката. Прощавай, човече, съжалявам. Толкова съжа…
Усети как нещо грабна тялото му и го запрати във въздуха с гигантска сила.
Какво, по дяволите! О, боже!
Беше попаднал в капана на Ортис. Внезапно дръпване нагоре и сега висеше на близо девет метра от листата.
По дяволите! Ами сега?
Още се чудеше, когато срещу него припламнаха няколко огънчета. Кемрън затвори очи и изтръпна в очакване, но куршумите не го удариха. Отвори очи и слисан успя да мерне земята, докато падаше.
— О-о-х!
Тупна на крака, преобърна се и се стовари по гръб. Дебелият слой листа донякъде смекчи удара, но въпреки това си изкълчи десния глезен. Няма значение, трябва да стане и да продължи. Стисна автомата, ритна с левия си крак и се опита да стане, но още щом стъпи на десния, острата болка го парализира. Падна по хълбок и слисано загледа пищяла си, който беше пробил маскировъчния халат и стърчеше навън.
Изведнъж усети нечия ръка да го издърпва нагоре. Кемрън вдигна глава и загледа като през мъгла как Ортис го влачи към дебелия отсечен ствол, зад който беше позицията на „Мамбо-1“.
— Madre de Dios, amigo 24 24 Пресвета майко, приятелю. (исп.) — Б.пр.
. Добре подреди шибания си крак. Хайде.
— Прекалено дърт съм за такива лайна! — Кемрън пое дълбоко дъх и го задържа, стискайки зъби да преодолее мъчителната болка, докато обгърна с ръка рамото на Ортис и заподскача към тяхната отбранителна позиция.
— Ти си някакъв смахнат тъпанар. Седнал да ми демонстрира такива номера.
Кемрън не отговори, но по лицето му се изписа облекчение, когато видя вляво от себе си двамата войници от „Мамбо-3“ Бяха се върнали здрави и читави.
— Ти лежи там и ни остави да се оправяме. Можем да се погрижим за тези мухльовци.
Болката на вълни обливаше Кемрън. Той заговори през стиснати зъби:
— Не… твърде много са. Те се… мъчат да… ни ударят във фланг. Сечището… хеликоптера… бягайте към него… Проклетият крак!
Ортис погледна Кемрън.
— Какви ги разправяш, човече? Едва ли има повече от двайсетина мухльовци там, като не броим онези, дето ти ги изтрепа!
Изведнъж стрелбата спря. Възцари се заплашителна тишина. Мъртвило.
— Не… повече… са, Тито. Не зная… откъде се взеха… хеликоптерът… ще бъде тук… скоро… о-ох, Исусе! Кракът ми! — Той се преви и продължи да вдишва и да издишва силно, налагайки си да не обръща внимание на болката.
Изтърпи болката, Кемрън. Изтърпи шибаната болка! — ругаеше се той наум. — Болката не пречи. Болката е нещо добро. Търпи я. Търпи я! Скергън я понесе, ти също можеш да я понесеш!
Съсредоточавайки мислите си върху своя приятел, останал храбро сам в джунглата, Кемрън някак си надмогна болката, вдигна глава и погледна над дънера. Гледката беше ужасяваща.
— Dios mio! 25 25 Боже мой! (исп.) — Б.пр.
— възкликна Ортис. — Откъде, по дяволите, се взеха?
— Кажи на хората си… да не… откриват огън… още. Да чакат.
Ортис вдигна дясната си ръка в юмрук.
— Никаква стрелба още. Кажете на всички.
Кемрън присви очи. Зрението му се замъгли. Огледа раната и видя, че кръвта тече по-силно. Сигурно костта е скъсала някоя артерия. Знаеше, че не разполага с много време. Помисли за турникет, но врагът беше твърде близо и нямаше време. Беше нужен всеки човек. Ще им трябва цялата огнева мощ, която имат на разположение, за да задържат напредващата тълпа, докато пристигне хеликоптерът. Вдигна автомата си и опря дулото му на дънера. Вражеските фигури бяха на трийсетина метра от тях. Пръстът му леко галеше спусъка.
— Чакайте… чакайте… — рече Кемрън. — Изберете си… целите.
Двайсет и четири метра. Войниците — повече от четирийсет, доколкото виждаше, — приближаваха бавно. Всички като че ли бяха с автоматични оръжия.
Читать дальше