Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

Кроу заряза тези мисли и впи поглед в бързо приближаващия се бряг.

Космически комплекс „Мир“

Кеслър се държеше отстрани за люка на „Квант-2“, облечен в скафандъра на Джоунс и с неговия раничен двигател, който Стракелов беше взел от „Лайтнинг“. По настояване на НАСА Кеслър реши да не използва своя. Макар че не беше забелязал никакви признаци нещо да е пипано по него, НАСА не искаше нови рискове в станалия вече опасен полет.

Той гледаше как „Лайтнинг“ тихо и грациозно се носи точно под „Мир“. Беше вълнуващо. Крехката на вид земя заемаше по-голямата част от полезрението му, карайки го да осъзнае, че наистина бяха в много ниска орбита. Вън температурата наближаваше 110 градуса по Целзий според компютрите на „Мир“. Но това нямаше никакво значение за Кеслър. Неговият скафандър го предпазваше от високата температура в космоса, а системата за осигуряване на жизнената среда поддържаше циркулирането на леденостудена вода по вплетените в подплатата пластмасови тръбички.

Сега Кеслър се интересуваше преди всичко от отворените врати на товарния отсек на „Лайтнинг“ и от липсващите термични плочки. Погледна уредите на гърдите си и разбра, че разполага с кислород за пет часа. Вдясно от себе си видя, че Николай му маха с ръка.

Кеслър кимна и леко се отблъсна към него. Стракелов протегна ръка, придърпа Кеслър към себе си и му даде знак да се хване за дясната дръжка на велосипеда „Икар“.

Стракелов отброи от пет до едно с пръстите на лявата си ръка. Кеслър го следеше внимателно и когато руснакът натисна с показалеца си бутона отдясно на контролното табло на „Икар“, той стисна здраво дръжката. Те бавно се понесоха към повредената совалка. Кеслър видя, че Валентина Терешкова прехвърля три големи бутилки кислород в херметическата камера на „Лайтнинг“. Те щяха да осигурят достатъчно въздух за дишане в модула на екипажа, докато стигнат земната атмосфера.

За момент Кеслър се замисли дали всичките им усилия нямаше да бъдат напразни. Дали просто не се самозалъгва, че може да оцелее при навлизането в земната атмосфера без термични плочки? Съмнения обхванаха Кеслър, докато той се движеше към совалката…

Час по-късно, привързан към въже, което се размотаваше от една електрическа лебедка под негов контрол, Кеслър стигна до корема на совалката, където Стракелов и Терешкова вече се бяха захванали за работа. Запълваха дълбоките петнайсет сантиметра дупки по обшивката на кораба, откъдето се бяха откъртили защитните плочки, с откъснатите от „Союз“ термични щитове. Кеслър погледна към „Мир“. Корабът „Союз“ беше свързан към модула „Квант-1“. Видя как на места термичната изолация на кораба беше разцъфнала като венчелистчета. Стракелов просто беше отрязал няколко парчета и ги беше изтеглил до „Лайтнинг“.

Стракелов работеше в кърмовата секция, а Терешкова към носа. Без надежден раничен двигател Кеслър се чувстваше някак излишен. Това не означаваше, че не беше дал своя принос за ремонта на „Лайтнинг“. Току-що прибра антената и изключи електромоторите, с които се отваряха и затваряха дългите осемнайсет метра врати на товарния отсек.

Той доближи до Терешкова, която привършваше запълването на една от дупките по обшивката.

— Да помогна с нещо? — каза той в шлемофона.

Терешкова извърна глава и бавно я поклати.

— Не, Михаил. Почти свършихме тук. Изключени ли са електромоторите?

— Да.

— Добре. Говорихте ли с вашите хора?

— Да. Не им харесва много идеята, но при дадените обстоятелства се съгласиха. Трябва веднага да свалим долу Текс.

— Така! — рече тя победоносно, изстисквайки епоксидна пяна върху последната „руска“ плочка.

— Готово ли е?

— Липсваха само трийсет плочки. Щом се спряхме на най-добрия начин за ремонт, останалото беше въпрос на време. — Тя посочи към Стракелов, който се носеше към тях. — Виждате ли? Николай Александрович също е свършил.

Стракелов приближи, посочи часовника си, сетне отворените врати на товарния отсек. Кеслър разбра. Нямаха време. След по-малко от час „Лайтнинг“ щеше да мине над мястото, където трябваше да включат двигателите и да забавят скоростта на совалката преди навлизането в земната атмосфера, за да кацнат безопасно в базата „Едуардс“.

Кеслър се хвана за велосипеда „Икар“ на Терешкова, докато тя се придвижи до „Лайтнинг“ отстрани. Той влезе в товарния отсек, където се привърза към едната стена и хвана дебелото плетено въже, закачено отвън за края на вратата. При изключени електромотори тежките 270 килограма врати свободно се въртяха около шарнирите. Дръпна въжето с все сила и успя да придърпа с десетина сантиметра голямата отворена врата. Държеше въжето опънато, докато Стракелов и Терешкова отидоха над вратите, прикачиха въжета към тях и бавно се отблъснаха, за да опънат въжетата. Кеслър чу гласа на Стракелов. Макар че руският му беше много ограничен, разбра, че Николай броеше. Приготви се да дърпа още по-силно.