Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

Куру, Френска Гвиана

Операторът на радара видя в горния ляв ъгъл на компютърния екран примигващото съобщение за улучената в орбита цел. Това означаваше, че цилиндърът е достигнал кораба и го е взривил.

Операторът премести погледа си върху кръглия радарен екран вляво и се увери, че „Прогрес-VI“ е изчезнал от екрана. Доволен, той продължи да обработва данните, постъпващи от спътника „Олимп“.

Ракетен комплекс 39, площадка А.

Космически център „Кенеди“, Флорида

Бляскава и чиста, „Лайтнинг“, насочена към небесата, стърчеше спокойно на бетонната си поставка. Застинала в очакване, тя приличаше на увиснала във въздуха огромна хищна птица, готова да излети сред пламъците от соплата на двете мощни стартови ракети с твърдо гориво. Външният резервоар беше грозен, но необходим израстък върху иначе съвършената бяла обшивка, направена от над 21 000 термични плочки — мозайка, струваща много милиони долара.

Жаркото предобедно слънце във Флорида вече бе вдигнало температурата навън над 30 градуса. Командирът на кораба Майкъл Кеслър хвърли поглед към ракетния комплекс, докато рулираше реактивния самолет „Гълфстрийм-2“ по писта 33, дългата 4500 метра писта на сектора за приземяване на совалки в космическия център „Кенеди“. Самолетът беше значително видоизменен от НАСА за тренировки при кацане със застопорен щурвал.

Кеслър леко даде пълна газ. Двойният газотурбинен двигател „Ролс-Ройс Спей 511–8“ се съвзе и с тяга близо девет тона плъзна 15-годишния самолет по бетонната писта. Кеслър държеше носа му в централната линия, като увеличаваше скоростта: 100 възела 3 3 Мярка за скорост. 1 възел = 1 морска миля (1852 метра) в час. — Б.ред. … 110… 130.

Кеслър изправи носа нагоре при скорост 150 възела. Той заговори в шлемофона:

— Кенеди, тук е „Гълфстрийм“ девет-четири-шест, приемам.

— Девет-четири-шест, излитане разрешено.

— Изкачване на височина до дванайсет хиляди. Планът предвижда заход със застопорен щурвал.

— Девет-четири-шест, имате разрешеше за четирийсет. Вятър от изток със скорост 10 възела. Висотомерът показва две-девет-точка-нула-шест и се покачва.

— Разбрано.

Кеслър насочи самолета за излитане под ъгъл 35 градуса, докато правеше широки кръгове над пистата.

— Мразя издигането по спирала и тренировките за кацане със застопорен щурвал — обади се вторият пилот, капитан Клейтън „Текс“ Джоунс. — Отегчават ме до смърт.

Кеслър се усмихна. Джоунс, стар приятел от дните, когато Кеслър служеше на самолетоносача „Конститюшън“ в Персийския залив, беше от ВВС, но Кеслър нямаше нищо против. Той гледаше на Джоунс като на последния от практичните американски офицери.

— Съмнявам се, че ще кажеш същото по време на истинския полет, Текс. Ако съдя по това, което са ми казвали, навлизането в плътния слой на атмосферата едва ли е детска играчка.

— Цял живот не съм се плашил от нищо, Майк. Не възнамерявам да започвам сега.

Десет минути по-късно Кеслър погледна висотомера, който вече сочеше повече от 11 000 метра.

— Почти пристигнахме.

Слънцето бе от дясната страна. Кеслър изключи двигателя и насочи самолета за слизане под ъгъл 20 градуса в посока към океана.

— Какво спокойствие. Не мога да повярвам, че според теб е отегчително.

Джоунс само поклати глава.

Кеслър направи завой на 180 градуса десет минути по-късно и видя писта 33 на 16 километра разстояние. Той провери арматурното табло. Височина три хиляди метра; скорост 220 възела. Малко повече от идеалния заход с изключен двигател при скорост 215 възела. Кеслър направи необходимата корекция, натискайки леко щурвала. Хидравличната предавка задействува хоризонталните стабилизатори на Т-образната опашка и те се подвиха надолу, а носът на самолета се вдигна. Кеслър видя, че скоростта намалява. След като при височина дванайсет хиляди метра започна захода със застопорен щурвал, промяната на скоростта можеше да стане само ако измени скоростта на спускане, а не чрез клапана за гориво.

— Май всичко си свел до чиста наука — отбеляза Джоунс.

— Наистина се надявам да е така. Когато вече сме в „Лайтнинг“, ако оплескам захода, няма да мога да коригирам с клапаните.

— Е, дотук всичко върви добре. Пистата е точно отпред на единайсет километра. Височина две хиляди и четиристотин метра при скорост два-един-пет възела. Изглежда добре.

— Кенеди, тук „Гълфстрийм“ девет-четири-шест, приемам — рече Кеслър.