Дарил Лондон - Човек на почит

— Защо не останеш да спиш при мен тази нощ. Съвсем сама съм. Ще приготвя вечеря.

— Чувствам се в страхотна форма, Марджи, но не чак толкова. Трябва да посъбера сили. Ще дойда пак утре, искаш ли?

— В колко часа?

— Около десет сутринта.

— Ще те чакам.

Бепи се наведе над леглото и я целуна. Марджи започна да го опипва с надежда за още, но той я възпря:

— Хей, стига, ще дойда утре пак. Почини си, поспи.

След това си тръгна.

Чувстваше се изключително доволен, че има на разположение такава жена, стига да я поиска. Нямаше търпение да разкаже за нея на момчетата от игралната зала. После обаче се замисли. Май ще е по-добре да не казвам нито дума на никого. Отворя ли си устата, в този апартамент ще стане като в италианската армия по време на маневри.

— Silenzio 14 14 Мълчание (итал.). — Б.пр. — изрече той на глас.

Няколко седмици по-късно Бепи бе в сладкарницата на Луи, в съседство с притежавания от дон Емилио бар. Бефино и приятелите му харесваха това заведение за срещите си. Вечерно време се опитваха да прилъжат момичетата да похарчат парите си за бира или за джубокса. След това, ако момичетата се окажеха достатъчно отзивчиви, момчетата ги отвеждаха в парка. Тази вечер Бепи седеше в едно сепаре с няколко момичета от квартала, Маймуната и Червения. В залата влезе група момчета от друга махала.

Момичето, до което седеше Маймуната, каза с въздишка:

— О, я гледайте. Това е Бъчи Мацола. Той е последна година в гимназията „Ню Маунтин“.

Тя продължи да бръщолеви възхитено за Бъчи, който обикаляше из заведението като тежкар и оглеждаше момичетата, надувайки мускули. Маймуната започна да кипва. Червения забеляза това и каза на момичето:

— Слушай, малка катеричке, сега си седнала при нас, нали така? Затова имай малко уважение. След като те изчукаме, Бъч може да разполага с теб. Разбрахме ли се?

След тази груба забележка на Червения на момичето му се прииска да потъне в земята.

— Повикай Луи да дойде тук — каза Бепи на Червения. — Искам да си поприказвам с него.

— Хей, Луи — провикна се Червения, — Бефино иска да ти каже нещо.

Собственикът на заведението, около четиридесет и шест годишен, отиде до сепарето им.

— Какво искате, момчета? — попита той.

— Хей, Луи, не е зле да постегнеш ей оня там, Бъч, преди да сме му сцепили тиквата. Я какви очи е облещил. Оглежда наш’те гаджета и Маймуната почва да го стяга шапката.

Луи се наведе над масата и се озъби на Бепи:

— А, така ли? Маймуната го стягала шапката, а? Не си мисли, че ще правиш бели като в игралната зала, недорасъл мърльо такъв. Ще те изкарам оттук с ритници по малкия задник. И тримата ще ви изритам.

— Изненадваш ме, Луи… Викаш ми недорасъл мърльо, защитаваш Дуковете. Тия типове са от бандата на Дуковете от Осемдесет и шеста улица. Защо ми държиш такъв тон? Аз съм добър клиент. Живея в квартала, нали? Тази вечер поръчахме три бири. Гаджетата пуснаха джубокса десет пъти. Харчим пари, Луи. Ah capeesh? Винаги се отнасям с уважение към теб, нали?

— Затваряй си гагата, Бефино, или ще те изхвърля. Capeesh? — отговори му Луи и си тръгна.

Момичетата се усмихнаха след сопнатата забележка на мъжа.

— Защо се хилиш ма, джофро? — попита Червения.

— Подгответе се — каза Бепи на Маймуната и Червения. — Ще танцуваме. Тоя смотаняк не знае какво е уважение. Ще трябва да го научим. Ама че простотия! Купихме три бири, а той се отнася с нас като с животни.

— Ей, Бепи, сигурен ли си, че искаш да потрошим това заведение? — попита Маймуната. — Само на една пресечка е от къщата на майка ти. Знаеш, че Луи е див. Ще побеснее.

— Бепи е прав — намеси се Червения. — Трябва да дадем на тоя мръсник един урок. Премина всякакви граници, тия кучки — също. Дуковете са нахални. Ето защо трябва да потанцуваме тая нощ. Първо гътваме онова влечуго Бъчи и хората му, а след това пребиваме Луи. Целете се в капачките на колената.

Момичетата се стъписаха. Едното от тях каза:

— Бъчи е на осемнайсет години. Той е най-якият пич на Осемдесет и шеста улица. Ще имате неприятности с него.

— Неприятности ли? — отвърна й подигравателно Бепи. — Айде стига бе! Цял живот съм си имал неприятности, но тоя път той ще я закърши с мен! Гледай само как осемнайсетте години на Бъчи се изпаряват, малка злобна кучко!

Той стана на крака и се обърна към момичетата:

— Стойте си на местата, щото, като свърши това, добре ще ви опипаме задничетата тая нощ. — После продължи с инструкции към Маймуната и Червения: — Правите се, че си тръгваме. Грабвате ей ония, големите бутилки със сода от тезгяха и започвате да трошите глави. Като свършим с Бъч и тайфата му, и тримата скачаме на Луи, разбрано?