Дарил Лондон - Човек на почит

Кимнаха. Маймуната прошепна:

— Иска ми се Але Хоп да беше тук.

Съзнанието на Бефино беше прекалено ангажирано, за да се сети за помощ. Продължаваше да дава нареждания и да мисли как да се справи с тази непредвидена битка.

— Използвайте пълните бутилки — каза той. — По-тежки са.

Изцяло се беше съсредоточил върху плановете за боя и изобщо не мислеше за евентуално поражение. Хвърли се напред с пълна скорост.

Тримата се заловиха за работа. Пръв падна Бъчи, понеже беше на осемнадесет години и се отнесоха към него със специално уважение. Получи удари от всички страни. Луи изтича иззад тезгяха и моментално нападна Бепи като див звяр. Удари го отзад с бухалка. Като по чудо не го улучи в главата, а попадна в лявото му рамо. Бепи усети многобройните удари по гърба си и знаеше, че е наранен, но продължаваше да се движи, опитвайки се да ги избегне. Навсякъде беше опръскано с кръв. Бъчи и тайфата му бяха повалени, а Червения и Маймуната бъхтеха по всичко, което мърда.

Нещата се развиха изключително бързо. По едно време Червения удари ненадейно Луи откъм гърба. В бъркотията Бепи отиде до легналия превит на пода Луи. С пулсираща болка в рамото, той извика на Червения и Маймуната:

— Чудесна работа. Гордея се с вас, момчета. Страхотно танцувахте. Сега ще накълцаме скапаната глава на Луи. Той е адски коварно копеле!

— Да, хайде да утрепем тоя скапан мръсник — съгласи се Червения и тримата се нахвърлиха като зверове върху Луи.

Боят приключи с това, че откараха с линейка Луи и Бъчи в болницата на Кони Айлънд. Червения, Маймуната и Бепи, които наблюдаваха от отсрещната страна на улицата, бяха на мнение, че е прекрасно, ама наистина прекрасно, да видиш двамата съюзници един до друг на носилки.

— Хайде да взимаме момичетата — каза Маймуната. — Чакат ни отсреща.

На другия ден целият квартал говореше за сбиването. Бяха докладвали на дон Емилио, че бандата на Бепи е пратила Луи в болницата. Всички смятаха, че на момчето му се пише лошо.

Внимателно наблюдаваха застаналия пред бара си кръстник, когато Бепи мина оттам.

Бепи се бе събудил късно този ден, но поздрави дон Емилио както обикновено:

— Добро утро, господин Морано.

— Вече е следобед, а не утро. Качвай се в колата — отвърна му босът с вездесъщата дебела пура в устата. — Искам да си поприказвам с теб.

Бепи, забелязвайки, че всичките момчета го наблюдават от ъгъла, опита да се държи хладнокръвно, все едно че не се бои или притеснява. Качи се в колата на боса и потеглиха.

— Май ти харесва да се биеш? — проговори дон Емилио. — Доста поразии си направил снощи тук. Чувам, че обичаш да чупиш глави, а?

— Това бяха момчета от друг квартал, които търсеха начин да предизвикат въргал — отговори Бепи. — Наложи се да въдворим ред.

— Така значи? Ами какво ще кажеш за Луи? Той защо е в болница? И той ли е нарушавал реда?

— Луи е предател. Сам си търсеше пердаха. Той подкрепяше тия типове от Осемдесет и шеста улица. Те са натрапници. Това е нашият квартал, нали така? Трябва да си защитаваме махалата.

Дон Емилио се усмихна, поклащайки глава.

— Мисля, че приличаш на дядо си. Винаги се биеше с удоволствие. Навремето никой не можеше да го удържи. Познавам семейството ти от Сицилия. И аз съм шакитанец.

— Дядо ми никога не е избягвал да се сбие? — усмихна се Бепи. Беше чул съвсем друга версия по въпроса от дядо си.

— Той беше гордост за нашите хора. Жалко, че почина. Много справедлив човек, който обаче никога не би отстъпил пред когото и да било. Помня го от времето, когато бях на твоята възраст. — Очите му се спряха върху тези на Бепи. — Обичаш да се биеш. Добре. Ела да се видим следващата сряда в два следобед. Ще ти дам да свършиш нещо и може да изкараш няколко долара. Разбра ли, малкия? И не се успивай. Очите ти са много подути.

Погледът на Бефино грейна.

— Да, сър. Ще дойда другата седмица. Определено имам нужда от парите.

— Казах следващата сряда в два следобед, а не другата седмица.

— Да, господин Морано. Сряда в два следобед. Ще дойда навреме.

Бепи слезе от новия кадилак. Изпитваше задоволство от първия си контакт с боса и разходката в разкошна кола с такъв важен човек. От първия си делови контакт с господин Морано. Той искаше непременно да получи най-добрите неща от живота и бе готов да направи всичко необходимо, за да ги постигне. Кадилакът е толкова разкошен и така гладко вози — мислеше си Бефино. Трябва един ден да стана важна личност. Искам да бъда уважаван.