Дарил Лондон - Човек на почит

Всички избухнаха в смях.

На следващия ден Бепи измина редовните две пресечки до кварталната игрална зала. Когато влизаше, собственикът — възрастен мъж, когото момчетата наричаха Поп 11 11 Татенце (итал.). — Б.пр. — го спря на входното гише.

— Хей, ти! На колко си години? — попита той.

— Какво значи „на колко съм години“? — изненада се Бепи.

— Точно това. Питам те за възрастта ти.

— Поп, сигурно се майтапиш. Вече шест месеца играя билярд тук. Снощи ти изметох пода, забрави ли? Защо се бъзикаш с мен? Да не би някой да ти е усукал топките днес?

— Я не ми говори за усукани топки. Ще ти счупя главата, ако ми държиш такъв език.

Старият стана от табуретката и започна да изтиква Бепи навън. Бепи се почувства злепоставен пред останалите момчета.

— Поп, какво ти става, дявол да го вземе? Аз съм тук всеки ден. Снощи ти почистих. Направо не ми се вярват тия глупости. — Поглеждайки към приятелите си за подкрепа, Бепи се провикна: — На тоя снощи му изметох шибания под, а сега иска да знае на колко съм години. — Обърна се и погледна Поп право в очите. — Как така снощи се държа толкова любезно с мен, а? Да не си изкукуригал?

— Хей, Джони — извика внезапно старият към сина си. — Довлякъл ни се е един тарикат.

Продължаваше да блъска Бепи към вратата. Сега всичките момчета се смееха.

— Махни си ръцете от мен — кресна той на стареца. — Смърдиш на чесън. Не понасям тая шибана миризма. Не ме пипай. Суровият чесън, дето го ядеш, ти е размътил мозъка.

Джон излезе отпред и погледна злобно Бепи, търкайки с парцал една билярдна топка.

— Какво става, Поп? Проблеми ли имаш с този малък боклук?

— Изхвърли го навън — каза старият.

— Абе вие да не сте откачили? — викна Бепи.

Джон сграбчи момчето за ризата и го изхвърли през вратата. Ризата му се сцепи и на врата му започна да пари от ожулването. Бепи беше чувал за Джон — колко е кибритлия и як. Знаеше и за връзките му с мафията. Не искаше да се отнася с неуважение към тези важни хора, но току-що го бяха изритали от игралната зала и уронили престижа му пред неговите приятели. Трябваше да стори нещо, за да поправи тази несправедливост. Той беше як и не позволяваше на никой да му се подиграва. Обаче Джон беше по-голям и беше нормално Бепи да изпитва страхопочитание към него. Ето защо Бефино Менесиеро трябваше да вземе много важно решение: уважение или неуважение? Кое от двете? Бепи се изправи и загащи ризата, размишлявайки над унижението си. Не мога да повярвам! Изхвърлиха ме на улицата за нищо! Трябва да отвърна по някакъв начин. Трябва да намеря един пищов и да гръмна тоя копелдак!

Момчетата в игралната зала не бяха изненадани, когато няколко минути по-късно вратата се отвори и Бефино се върна. Старецът обаче вдигна стреснато поглед. Допреди съвсем малко се беше смял на начина, по който Джон — на четиридесет и две години — изхвърли петнадесетгодишното хлапе.

— Хей, Джони — провикна се Бепи, — искам да си поприказвам с теб.

С ехидна усмивка на физиономията, Джон бавно излезе отпред.

— Я, разсилният се е върнал. Ела пак довечера. Тогава ще можеш да пометеш. Разбра ли, мърльо?

Бепи се приближи небрежно и когато стигна на точно необходимото разстояние, бързо изрита Джон в тестисите. Ритникът беше толкова силен, че всички чуха как сфинктерът на Джон изплющява. Той се срина на пода със стон. Болеше го ужасно. Лицето му посиня, не бе в състояние да се изправи.

— Копелдак такъв! — изруга старият по адрес на Бефино.

Бепи само се обърна и излезе.

Наложи се да закарат Джон в болница, където престоя една седмица. Беше получил дислокация на единия тестис и разкъсване на скротума. Джон се кълнеше пред дошлите да го посетят, че ще очисти „онова копеле“, когато излезе. Бепи чу за това и му стана забавно. Не след дълго той пусна свой слух: когато изпишат Джон от болницата, щял пак да го ритне по топките, така че не било зле да се подготви.

По-възрастните мафиози от квартала усилено шушукаха: „Това хлапе Бепи е истински шакитанец… Куражлия… Контузил е онзи Джон, от игралната зала.“ За тях „шакитанците“ бяха мъже от жилава порода, известни с това, че са корави бойци до самия край — непоколебимо лоялни и достойни люде. Мъже, които внушаваха респект в старите времена под звездното небе на Сицилия.

Две седмици по-късно, когато Джон още тътреше крака из залата, Бефино реши, че му се играе билярд. Той отвори вратата и влезе вътре. Поп го зяпна изумен. Не можеше да повярва на очите си. Бепи се приближи и сложи една едра глава чесън на тезгяха.