Свобода Бъчварова - Земя за прицел

Матов го слушаше напълно завладян. Скарлатов с радост усети, че събеседникът му вече и не мисли да прекрати срещата. Но старият банкер не искаше да прекали и не стоя много дълго. Матов прие поканата да го посети в хотела.

Той го посрещна в уютната обстановка на апартамента си. Лека-полека Матов се отпусна и се увлече от разказите на стареца. Стана му някак си симпатичен със своята мъжественост, безскрупулност и дързост. Скарлатов не се жалеше, не се самоизтъкваше, нито пък се оправдаваше за зулумите, които бе вършил в живота си. Сочеше голата истина за нещата, скритите користни подбуди, непочтеното поведение на някои от участниците, а това правеше дълбоко впечатление на правдивия Матов. Защото виждаше другата, сенчестата и може би по-важната страна на събитията. Втората беседа помежду им завърши с това, че Матов бе извадил своя бележник и внимателно записваше фактите, такива, каквито ги бе видял Скарлатов. Пред очите му израснаха като живи и Стамболов, и Княз Батенберг, и капитаните, водили тая победна война, и всички останали… Защото там, в селската къща, присъстваше през цялото време до Стамболов като негов личен приятел и съветник банкерът Борис Скарлатов.

Старият човек разбра, че „Ландолт“ е крайно неудобно място за разговори между двамата. Извини се, че не познава Женева, и помоли Матов да му посочи някое място, не луксозно, разбира се, но уютно, където хранят добре. На третата среща, по молба на банкера, дойде и Брезов. Така тримата се събраха в италианската таверна „Петте бора“ извън града край езерото. Тук Скарлатов очарова всички. Италианците бяха във възторг от него. Говореше италиански, защото на времето беше строил някаква линия в Анадола с италиански инженери. Самият той беше ходил няколко пъти в Италия по търговски работи, и то предимно с кораб. А и обичаше италианците като народ. Заедно със съдържателя обсъдиха подробно менюто. В това време влезе неговата жена и представи шестте си деца на „добрия, стар благородник“. На всички даде по една сребърна монета. Те, от своя страна, обясниха на посетителите в таверната, че старият благородник е съкрушеният баща на „горкото момче“. Така, без много труд, Скарлатов спечели сърцата на всички. Двамата певци — бащата и синът — изпяха в негова чест няколко канцонети. Старият банкер се трогна. Подари им една златна монета чрез съдържателя. Покани ги и на масата да изпият по чаша вино. А после Матов отново го заговори за миналото. Той не се интересуваше само от войната, а от всичко, което бе видял и преживял банкерът, и го слушаше жадно, така, както могат да слушат само писателите и децата. Единствено Брезов се чувстваше малко угнетен. Той бе решил да направи това, което Борис не довърши — да вземе всички изпити и се върне в България. Беше отслабнал от четене и недояждане и сега виното заедно с обилната храна го бяха замаяли. Но това не му попречи да се счепка с банкера. Въпросът беше пак за социализма като идеал и бъдеще на цялото човечество. Скарлатов възрази:

— Личният интерес, единствено личният интерес движи човешкото общество напред! Можете ли да го замените с друго?…

— Да, господин Скарлатов — каза Брезов, — има само едно нещо, което може да замени в съзнанието на хората личния интерес, и това е справедливостта!…

— Аз не съм марксист, господин Брезов, и цялата ми дейност се състои в това да печеля пари. Ако Маркс беше гениален икономист, той би ми помогнал да разбера закономерностите на икономиката и след като ги науча, никога да не греша, следователно да печеля при всички обстоятелства! Повярвайте ми, ако беше така, аз бих носил „Капиталът“ в джоба си, бих лягал и ставал с него, понеже би било въпрос не на идеи, а на съществование!… Впрочем, знаете ли, в Англия един борсов посредник ми разказа, че Карл Маркс се опитал да играе на борсата, за да спечели пари, но се провалил напълно.

— Господин Скарлатов, земята също се върти и по тоя въпрос сме съгласни, нали? — каза Брезов. — Това, че не чувстваме нейното въртене, не значи, че няма такава закономерност. Същото е и с марксизма. Да откриеш законите на обществото и икономиката още не значи да издадеш книжка как се трупат пари! Просто говорим за две съвсем отделни сфери — нисша и висша.

Матов заинтриговано слушаше.

Скарлатов имаше достатъчно мисли и по тоя въпрос, но реши, че ще стъпи на хлъзгава почва в един теоретичен спор. Все пак бе прочел бегло „Капиталът“ на времето. Не му хареса. И то не заради анализа. Напротив, с много неща бе съгласен. Не му харесаха изводите за бъдещето, което чертаеше апокалиптична картина за хора като него. Той промени темата и не се стигна до спор. Остана една приятна вечер, която всички запомниха. Бе се подмладил в тяхната компания, бе се върнала някогашната му живост и остроумие.