Свобода Бъчварова - Земя за прицел

Запомни и приема, който даде в негова чест барон Захариас. Единственият поканен той. Баронът не се опита да му играе мистични пиеси. Напротив, цялата му резиденция бе залята от електрическа светлина. Изпрати шофьора си да го вземе от хотела с личния си автомобил. Посрещна го в големия салон. И все пак не се стърпя да изтъкне богатството си. Сервираха цяла рота лакеи и сервизът беше от масивно злато. Скарлатов бе от малцината в света, които знаеха нещо повече за възхода на тая тайнствена личност. За самия банкер нямаше нищо тайнствено в барона. Беше гърче-левантийче, с каквито пазарът на Измир бе претъпкан. Но именно тази левантийска природа, тази наследственост, останала му от древните йонийци, от финикийците и от евреите, препитаващи се с търговия, и съчетана с личните му качества и крепко здраве, го правеха гениален търговец. Той беше по-млад на години от Скарлатов. Когато той стана известен търговец в Изтока, Захариас току-що започваше. И първата сделка, която направи, беше чрез него. Сделка за оръжие. Скарлатов го изкупи чрез турските военни, които за пари бяха готови да продадат и армията, стига да има кой да я купи. Пласира го Захариас. Тогава се казваше Василис Захариадис. Той го продаде предимно на арменци. По-късно, при арменските кланета, това оръжие изигра решаваща роля за разгрома на бунта. Беше негодно. Отпосле малкият левантиец разгърна такава дейност, че смая всички. Оръжието бе най-търсената стока в турската империя. Продаваше го на всички, които искаха — и на разбойници, и на бунтовници, и на религиозни сектанти, и на революционери, и на националисти, а и на самата турска армия. Лозунгът му бе: нека се бият, аз печеля! Достигна даже до висши държавни постове в империята. Получи всички възможни ордени и отличия. Спечели неимоверно богатство. Създаде собствен търговски, пиратски флот. И въпреки че тази търговия носеше най-желаните печалби, Скарлатов инстинктивно се отдръпна от нея. Никога нямаше да забрави труповете на арменците по улиците на Цариград, горящите махали и ужаса, който цареше в дните на клането и който българинът Скарлатов неизменно свързваше с ужасите на Батак и Перущица… Захариас бе силен, защото нямаше убеждения, нямаше религия. По рождение бе православен християнин. После стана върл мюсюлманин. Скарлатов бе видял с очите си, че се е обрязал, когато се къпеха в един турски хамам. Ходи на поклонение в Мека и Медина. Щом търговията му се разшири и отиде на Запад, левантиецът стана католик. Скарлатов подозираше, че в даден момент е бил и израилтянин. Докато накрая се преобрази в масон и на масонска основа се опитваше да създаде нова окултна секта. Скарлатов еволюираше в посока на европейския хуманизъм, Захариас задълбаваше в окултизма. Но и при барона нито религията, нито етиката имаха нещо общо с търговията. Така Захариас разшири зловещата си империя, стъпи на европейския континент и за учудване на всички твърдо се задържа, където владееха най-големите финансисти в света. Приеха го в своите среди и се съобразяваха с него. Баронът отначало искаше да тласне разговора в мистична посока. Но знанията на Скарлатов тук също бяха добри. Захариас се опита да му разяснява новото си учение. Тогава Скарлатов го прекъсна с една саркастична турска поговорка. Двамата разговаряха на турски. Езикът, който владееха до тънкост, им позволяваше да водят беседата с един неангажиран, хумористичен тон. Припомниха си дните на младостта, свирепостта, с която финансово разоряваха империята. Защото никъде по света не можеш да забогатееш така бързо за сметка на държавата, както в дезорганизираната Турция. А и османлиите като народ не бяха създадени за търговци. Честни поради мюсюлманската религия, простодушни и прями, вярващи на думата, те бяха отличен обект за експлоатация и измама. Захариас го заведе при колекцията си от оръжие. По-голямата част бе ориенталско и Скарлатов минаваше за негов добър познавач. Най-много отделиха за колекцията от печати и геми, а нумизматичната му сбирка съперничеше на тия в световните музеи. Правеха си комплименти един на друг и никак не си вярваха, въпреки че им бе приятно. Те си завиждаха свирепо. Скарлатов, заради богатството на Захариас и световната му, макар и скандална известност, а Захариас — за дълголетието и запазената мъжка хубост и представителност на стария банкер. Все пак прекараха заедно с удоволствие и вечерта продължи след полунощ. Накрая гордостта му бе особено поласкана, когато Захариас му каза: