Свобода Бъчварова - Земя за прицел

— Искарлат бей, синът ти, Аллах да му даде хиляда години живот, расте като вълче от нашата глутница. Има силна хватка, а още повече късмет! Ще стане велик търговец…

Старият банкер не попита повече. Не попита и откъде Захариас има впечатление за сина му. Знаеше достатъчно за връзката между тях от сведенията, които му дадоха полковник Стоев и барон Щерн. Беше сигурен, че Захариас не е произнесъл горните думи само от учтивост. Такива гениални финансисти като него не грешаха никога по отношение на търговския талант. Може би това беше най-радостното, което чу за сина си в Швейцария, и вля нови надежди в сърцето му.

Вечерта, на другия ден преди заминаването си от Женева, прекара с Матов в италианската таверна. Автомобилът на барон Захариас го чакаше навън. Имаха много време до тръгването на влака. Старият човек пиеше коняк, а Матов — кирш. Беше тихо, спокойно и приятно. Матов, който поначало трудно обясняваше идеите си, тази вечер страстно разкриваше на банкера своята заветна мечта — идеята за човешкото единение. Скарлатов внимателно го слушаше и се удивляваше как един умен човек може да се самозаблуждава.

— Разбирате ли, господин Скарлатов, човечеството, иска не иска, върви към премахване на границите на държавите, на класите, на религиозните и расови различия. Това е бъдещето!

Банкерът не искаше преди раздяла да спори, но не можа да се въздържи и каза:

— Не знам. Никога религиозните, национални, расови и каквито искате различия не са били по-фрапантни от днешно време. Човечеството върви към разделение и това разделение ще се изрази във войни. Но дано греша аз, старият човек!…

— А какво Ви дава основание да правите такива изводи?

— Човешката природа, господин Матов.

— Но човек не може да живее без себеподобните!

— И това е вярно, но не може да живее и с тях. Иначе как ще обясните нетърпимата омраза даже между хора на една идея? Направят, да речем, партия от единомишленици и два дни след това се делят на крила и започват безмилостни битки. Създават общочовешка религия, а накрая се самоизбиват в нейно име. Даже в едно семейство, където всички са свързани с кръвна връзка, цари раздор… не, господин Матов. Не в човека е заложена идеята за единението.

— Значи Вие го отричате по принцип?

— Аз вярвам в него не по-малко от Вас, но единение в материалния живот, а не в съзнанието на хората! Единение, което е извън човека, наложено от други сили и закономерности. И това, господин Матов, е търговията! Според мене търговията е необходимост за съществуването на човечеството, каквито са въздухът, храната и водата. Тя уеднаквява живота на хората, независимо от техните идеи и различия. Вижте, господин Матов, колко си приличат страни като Швейцария, Белгия, Франция, Англия, Германия!… Скоро и нашата страна ще прилича на тях!… А това са народи с толкова различни езици, религии, история!… Кое ги прави така единни? Търговията и само търговията!

— Но какво точно влагате в това понятие, господин Скарлатов, защото се търгува и с оръжие, а то разделя, не обединява…

— Преди всичко обмен на материални ценности между отделни лица, групи, класи, народи, държави и като цяло — човечеството!

— Все пак, като говорим за човешкото единение, ние мислим в духовен аспект, а не в материален!…

— А защо да не приемем, че именно материалното единение ще бъде предпоставка за духовното? — попита Скарлатов.

— Защото материалното единение никога не е донесло щастие и няма да донесе! То е било винаги временно единение между лоши хора с престъпна цел срещу останалите хора!

— И в това има нещо вярно… — съгласи се старият банкер.

Матов изпрати до автомобила стария човек. Сбогуваха се сърдечно. Машината потегли. Когато се върна в таверната, съдържателят му предаде малък пакет от „добрия господин“. Той се намръщи. Все пак отвори пакета и видя вътре един ръчно изработен джобен шведски нож с много детайли и части, с пилички, острия, ножички и какво ли не, събрано накуп. Разгледа го бавно и накрая дръпна лъскавата метална част в задната страна на ножа. Оттам изскочи една кука за обуване на ботуши. Ножът беше от здрава синкава стомана и много качествен. Матов се усмихна. Подаръкът му беше приятен, особено куката за обуване на ботуши. Той тайно обичаше такива малки, джобни вещи и се учуди от неподозираната проницателност на банкера. Вероятно бе схванал тази негова слабост, когато му разказваше за лишенията си като четник в Македония. И въпреки че капиталистът Скарлатов противоречеше дори със самото си съществование на убежденията в Матов, той остави дълбоко впечатление в него като личност, достойна за уважение.